Преди години "Дяволът носи Прада" изглеждаше като елегантна сатира за модната индустрия, суетата и цената на успеха. Продължението обаче оставя траен отпечатък в съзнанието.
"Дяволът носи Прада 2", който до момента чупи всякакви рекорди по гледаемост, показва какво точно се случва със света, в който живеем вследствие на дигиталната зависимост, алгоритмите и културата на мигновеното потребление.
Задачата на пръв поглед е стряскаща, но изпълнението, както може да се уверите и сами – повече от брилянтно.
Някои ще си кажат, че това е просто филм. Само че подобни продукции никога не са просто кино. Зад такива милионни проекти, стои огромна индустрия, психология, социални наблюдения и внимателно разчетено послание, което си струва да разчетем още веднъж.
Истинската стойност на "Дяволът носи Прада 2" не е в бюджета, звездния кастинг или блясъка на кадрите – които безспорно и в тази част хващат окото. Истинският фокус е в начина, по който е оголена матрицата на съвременния свят, както малцина умеят.
Модата, която вероятно според мнозина, и в тази лента е център на вниманието, в случая е само фасада, зад която се крие много по-голяма тема –
обезличаването.
Филмът влиза право в сърцето на епохата на социалните мрежи, в която всичко е съдържание, всеки човек е бранд, а вниманието е най-скъпата валута.
Живеем сред непрекъснато обновяващ се поток от образи, реакции, рейтинги и алгоритмично одобрение.И точно тук голямата Мерил Стрийп и легендарната й героиня Миранда Пристли правят така, че превода да бъде достъпен за всяко съзнание.
И да звучи по-актуално отвсякога.
Всъщност Миранда Пристли никога не е била само студена модна редакторка, каквото внушение се наслагва още изначално. Тя е олицетворение на цяла система. На свят, в който емоциите са слабост, а контролът – форма на оцеляване.
В първия филм тя управляваше списание, а във втория сякаш се опитва да управлява хаоса на цяла цивилизация, която вече не може да различи стойността от шума.
И вероятно точно затова думите на самата Мерил Стрийп за продължението звучат толкова показателно.
Актрисата признава, че историята е трябвало да отрази "днешния дигитален свят", в който медиите, модата и славата вече функционират по напълно различни правила.
Всъщност психологията на Миранда Пристли винаги е била много по-дълбока от високомерния образ на екрана. Тя е човек, който разбира отлично как работи системата и колко безмилостна е тя към слабите.
Именно затова героинята изглежда едновременно плашеща и магнетична.
Зад студения поглед стои човек, който отлично осъзнава цената на властта.
В новия филм тази тема е изведена още по-напред – какво остава от човека в свят, който непрекъснато те кара да бъдеш продукт. И стигаме до големият парадокс.
"Дяволът носи Прада 2" е едновременно бляскав и болезнен филм, който показва лукс, влияние, мода и успех, но под повърхността постоянно пулсира усещането за празнота.
За свят, който заглушава нормалните човешки ценности. И ни показва – нас, хората – такива, каквито реално сме.
Това е и причината продукцията да предизвиква мигновени дискусии. Човек гледа чуждата динамика, интриги и обрати, но всъщност вижда себе си, собственото си ежедневие и целия дигитален спектакъл, в който играе главна роля.
И да – продължението на "Дяволът носи Прада" дойде в точния момент. И задава един от най-неприятните въпроси:
Какво остава от душата, когато всичко около нея е превърнато в маркетинг?
Любопитното е, че и реалния прототип на Миранда Пристли – главният редактор на "Вог" и една от най-влиятелните фигури в света на севременната мода Ана Уинтур, също коментира темата около филма и промяната в света на модата и медиите, което допълнително превръща проекта не просто в кино събитие, а в културен маркер за времето, в което живеем.
А най-неприятното в случая, отвъд брилянтната актьорска игра и още по-брилянтния режисьорски замисъл – които ще очароват и вдъхновят всеки – е онова усещане, че светът, в който живеем, вече прилича твърде много на Миранда Пристли.
Той е красив, успешен, влиятелен… и ужасяващо емоционално дистанциран..!
Анелия ПОПОВА/БЛИЦ
