Пътят до този наш курорт някога беше много живописен. Минаваше се покрай лозя, ниви, градини с праскови. На много места покрай пътя имаше направени бетонови перголи, които бяха обвити с ухаещи червени рози.
Това разказват в спомените си българи, които са го посещавали в разцвета му.
Автобусът спираше в центъра. По-късно на спирката поставиха метални ограждения, за да се въведе ред, защото напливът от хора стана огромен.
Курортистите бяха предимно от ГДР, Чехословакия и по-малко от Полша. Имаше и гости от Запада, малко от ГФР, Франция и съвсем малко англичани, които бяха настанени в най-хубавия и луксозен хотел.
Единствено, което можеха да направят тук българите, беше, че можеха да отидат на плаж безплатно и да усетят удоволствието от досега с най-хубавия в България морски пясък.
По това време този курорт не беше удобен за българи, защото в заведенията не се сервираше на българи.
