Американската певица Арлийн Смит почина на 84-годишна възраст. Според съобщение на АП, тя е починала на 29 юли от сърдечен удар в болница в Ню Йорк, както е потвърдил нейният мениджър и близък приятел Пол Еранте. Смит беше съоснователка и водещ вокал на The Chantels, групата, която през 1958 г. издаде песента Maybe — ду-уап класика, която впоследствие вдъхнови кавъри от известни артисти.
Пол Еранте, мениджър и близък приятел на певицата, съобщи, че тя е починала на 29 юли от сърдечен удар в болница в Ню Йорк.
Мъжките музикални групи като The Drifters и Dion and The Belmonts са били обичайни в началото на рокендрола. Женските формации, особено тези с чернокожи певци, обаче са редки до края на 50-те години, отбелязва АП, предава БТА. През този период групи като The Chantels и The Bobbettes се появяват на музикалната сцена и отварят врата пред множеството момичешки състави в следващото десетилетие — The Shirelles, The Ronettes и The Crystals.
„Моята идея беше: момчетата не са единствените, които могат да правят това“, казва Смит в интервю за книгата от 2023 година But Will You Love Me Tomorrow?, която разказва историята на този музикален феномен чрез свидетелствата на участниците.
Записана в импровизирано студио в една от манхатънските църкви, Maybe е проста и ясна балада, пише АП. Вокалното изпълнение на Смит съчетава уязвимост и голяма мощ, като по време на записа групата прави повече от 50 версии на песента.
Издадена в началото на 1958 г., Maybe попада в Топ 20, продава се в повече от един милион копия и вдъхновява преработки на звезди като Джанис Джоплин и The Three Degrees. През 2002 г. Смит и The Chantels са включени в Залата на славата на вокалните групи, а година по-късно списание Rolling Stone поставя Maybe на 199-то място в своя престижен списък на 500-те най-велики песни на всички времена.
„The Chantels принудиха публиката да преосмисли ду-уап стила като изключително мъжко творчество. Успехът на момичешка група в този жанр отвори напълно нови пътища в музикалната култура“, посочва музикалният критик на NPR Тим Райли в своята книга Fever от 2004 г.
The Chantels издават още няколко успешни песни — Every Night (I Pray) и Look In My Eyes — но нито една не достига популярността на Maybe. През 1959 г. Смит се отделя от групата, в момент когато звукозаписната компания преживава финансов крах. Вскоре след това тя работи с продуцента Фил Спектър върху сингъла Love, Love, Love, но нейната самостоятелна кариера не продължава дълго. От 70-те години нататък тя изнася концерти с нови певици, отдалечена от останалите членки на оригиналния състав.
По-късно Смит завършва магистратура и преподава музика в началните училища на Ню Йорк до своята пенсия в началото на новия век. Според нейния мениджър и приятел Еранте, Смит никога не се е омъжила и няма деца.
Въпреки че са пионери в жанра, The Chantels са попадали в капана на предразсъдъците на своето време, отбелязва АП. Авторските права на Maybe първоначално не включват името на Смит — типичен пример за кражба на интелектуална собственост в музикалната индустрия от онзи период. Обложката на дебютния им албум We Are the Chantels е също подменена: издателите заменят оригиналната снимка на чернокожите момичета с портрет на двама млади бели младежи до музикален автомат.
