Сръбският рапър Вук Моб наскоро разкри, че е преминал през тежък период на депресия. Трудностите започнали след загубата на баща му, а в определени моменти той се е опитвал да се справи с болката чрез алкохол. С откровеност и без притеснение изпълнителят разказа за този сложен етап от живота си.
„Всичко започна преди четири години и половина, когато баща ми почина. Това беше промяна, която напълно ме пречупи и тогава се затворих в себе си. Започнах да пия много сериозно – събуждах се в 9-10 сутринта, а в 11 вече бях пиян, и така всеки ден.
В онзи период се роди дъщеря ми, а месец и половина по-късно баща ми си отиде. Това ме съсипа. Последва тежка депресия и черни мисли, но сега се завръщам. Трябваха ми година и половина или две, за да изляза от мрака“, сподели искрено рапърът пред влогъра Lux27.
Въпреки че за мнозина животът му изглежда приказен, тъгата се оказала по-силна от всичко. Вук Моб изтъкна, че баща му е оставил имоти и финансова сигурност, а чрез своите разумни инвестиции той си е осигурил луксозен живот без материални грижи, пише "Курир".
„Имам страшно много пари, не ми се налага да се занимавам с нищо! Покойният ми баща ми остави наследство, работя, имам недвижими имоти, ресторанти, много неща, слава на Бога.
През всичките тези години, в които се изявявам на сцена, успях да вложа парите си в разумни неща. Не съм залагал, не съм взимал наркотици, както твърдят всички – инвестирах умно и естествено това се отплаща“, заяви наскоро изпълнителят.
Рапърът говори открито и за високите си доходи, като посочи, че никой не е виновен на другите, че разчитат единствено на заплата от 50 000 динара и диплома от факултет.
„Работил съм и съм спечелил. Не съм откраднал от никого, не съм мамил или убивал. Със своя труд, дисциплина и усилия си купих скъпи коли. Кой им е виновен на другите, че разчитат на факултет и заплата от 50 000 – и дотам.
Който може и иска да живее така, аз го подкрепям, но не ме мразете, защото не пожелах да вървя по същия път като всички останали.
Слава на Бога, имах късмета родителите ми да ми оставят доста, а аз продължих надграждам. Не спрях дотук. И аз, и братята ми вървим напред. Не разчитаме само на печалбите на родителите си, иначе бих смятал, че сме неспособни. Трябва да се работи.“
