Софтуерен анализ на телеметрични данни е идентифицирал близо 5000 участъка по българските пътища, където системно се превишава скоростта и съществува висок риск от тежки катастрофи. Оценката обхваща над 60 000 километра républикански, общински и градски пътища и се основава на реални данни от навигационни приложения. Рисковата карта показва къде органите трябва да насочат превантивни мерки преди да възникнат нови произшествия, пише Флагман бг.
Близо 5000 участъка по българските пътища представляват висок риск от тежки катастрофи, тъй като софтуерният анализ показа, че поне 10% от преминаващите автомобили систематично превишават скоростта.
Първата комплексна оценка на пътния риск в страната обхваща над 60 000 километра републикански, общински и градски пътища. Анализът се основава на реални телеметрични данни от навигационни приложения и проследява скоростното поведение на леки коли, камиони, автобуси и мотоциклети.
През 56 дни системата регистрира 4,8 милиона преминавания в страната. При над 1 милион от тях е установено нарушение на скоростния режим, което представлява 22% от наблюдавания трафик — повече от всяко пето преминаване.
Събраните данни не разкриват самоличността на водача, телефонния номер или регистрацията на превозното средство. Едно и също превозно средство би могло да е преминало многократно през наблюдаван участък. Целта е да се идентифицират местата, където опасното поведение се повтаря системно, а не да се открият и глобят конкретни нарушители.
Алгоритъмът включва отсечка в рисковата карта само когато повече от 10% от преминаващия трафик нарушава ограничението. Превишенията са разделени в групи — до 10 км/ч, до 20 км/ч, до 30 км/ч, до 40 км/ч и над 50 км/ч.
Картата на скоростните нарушения е съпоставена с интерактивната карта на МВР за катастрофите и пострадалите. Анализът показа, че зоните с масово превишаване почти напълно съвпадат с местата, където вече са се случили тежки произшествия с ранени и загинали.
Новият модел обединява данни за вече произошли катастрофи с информация относно текущите навици на водачите и съществуващите недостатъци в пътната инфраструктура. Чрез тази комбинация се определят местата, където риском от следващо тежко произшествие е най-голям.
Системата класира опасните участъци и по часове, дни от седмицата и месеци. Един и същ участък може да бъде относително безопасен през деня, но да се превърне в критичен вечер, при неблагоприятни метеорологични условия, увеличен трафик или промени в организацията на движението.
КАТ преразпределя патрулите към най-опасните пътища в страната
Такава оценка дава възможност на контролните органи да действат предупредително, преди да се случи следващо произшествие. Вместо патрули и камери да бъдат разположени без ясна приоритизация, екипите ще разполагат с точни участъци и времеви интервали, в които нарушенията нарастват.
Председателят на Института за пътна безопасност инж. Богдан Милчев настоява служителите на МВР и Автомобилна администрация да работят целенасочено. По его мнение контролният персонал от около 5000 души не разполага с физически капацитет да обхване всички нарушения по пътната мрежа от такъв мащаб.
Над 1 милион нарушения за 56 дни съответстват на над 6,5 милиона годишно, ако наблюдаваният темп се запази. Тази цифра илюстрира защо масовото спиране на превозни средства и механичното увеличаване на проверките не могат да решат проблема без предварително определяне на най-рисковите локации.
Методологията е валидирана и при пилотен анализ на близо 1000 километра логистични маршрути. Според доклада анализът отново показа съвпадение между инфраструктурните дефицити, системното превишаване на скоростта и действително регистрираните тежки произшествия.
Картата на риска подлежи на актуализация минимум един път месечно. Промени в скоростта на определен участък възникват при извършване на ремонтни работи, образуване на задръстване, възникване на свлачище, повреди на пътното платно или инсталиране на видеокамера. Съобщенията за полицейски проверки в навигационните системи също временно влияят на начина на управление на превозните средства.
МВР установи отсъстващи защитни конструкции в страничните ограждения на пътната мрежа.
Анализът предоставя конкретни препоръки и към Агенция Пътна инфраструктура. В случаите, когато повтарящите се нарушения съвпадат с дефекти в пътното платно, пътната маркировка, страничните ограждения, геометрията на кривите участъци или системата за отвеждане на вода, планирането на ремонтите може да се организира в зависимост от действителния риск за участниците в движението.
Милчев посочва бюджет от 3,192 млрд. евро за поддържане и ремонт на пътищата и настоява тези средства да бъдат насочени преди всичко към участъците с най-висок риск. По неговата оценка целенасочената полицейска дейност и инфраструктурните намеси ще доведат до намаление на броя на загиналите и ранените с 40% в двегодишен период. Прогнозата е разработена от Института и не представлява гарантиран резултат.
Докладът е препратен към Народното събрание, Министерския съвет и компетентните държавни органи. Следващото действие зависи от решението на МВР, АПИ и Администрацията за автомобилния транспорт дали да внедрят динамичната карта в редовното планиране на контролната дейност и ремонтните програми.
