Понякога хуморът не търси дълбок смисъл, а точния момент. Една реплика, едно недоразумение или познат типаж са напълно достатъчни, за да се получи смях. Следващите вицове разчитат точно на това – на битови ситуации, народна логика и щипка абсурд, които удрят право в целта.
- Сине, тъп си като ей тая маса!
И чука по масата.
- Тате, някой чука.
- Аз ще отворя...
***
Някакви се хвалят на маса:
- Аз съм пял с Орлин Горанов!
- Пък аз съм готвил с шеф Манчев!
Третият мислил, мислил, пък рекъл:
- А аз веднъж псувах заедно с Христо Стоичков...
***
Прибира се Пешо вкъщи и жена му го започва още от вратата:
- Пешо, айде да отидем на ресторант...
- Ти луда ли си, ма?
- Аре бе Пеше, днес стават 10 години откакто сме женени...
- Нямам пари, ма!
- Абе аз съм поспестила някой лев за тия 10 години...
- Нямам и какво да облека, ма...
- Спокойно, бе, взела съм един костюм назаем от съседа.
- А ти, кво ще облечеш, ма?
- Ушила съм си една рокля.
- Е добре, да вървим.
Отиват в ресторанта... а на вратата портиерът:
- Здрасти Пешо!
- Шът, днес съм с жената...
Влизат вътре и сервитьорът:
- Пешо, твойта маса е свободна...
- Шът, днес съм с жената...
Сядат, поръчват, започва програмата. Стриптизьорката:
- Кой смелчага ще ми свали бикините?
Цялата зала в хор:
- Пешо... Пешо... Пешо...
Жената скача, трясва един на Пешо по врата и излиза от ресторанта. На улицата се качва в едно такси. Пешо тичешком излиза от ресторанта и сяда в таксито.
Жената започва да му се кара:
- Аз на теб такова доверие да ти имам, а ти...
Таксиметраджията се обръща назад и пита:
- А бе Пеше, днеска тоя ли дзвер успя да свалиш...
