Авакум Захов - българският таен агент, който ликвидира Джеймс Бонд

Българският агент на ДС Авакум Захов е единственият, успявал някога да убие Бонд. Е, не съвсем. Кр. Неринг разказва пред "Дойче веле" историята за романите на Андрей Гуляшки по повод премиерата на новия филм за Джеймс Бонд в Лондон.

През 1967 Джеймс Бонд загива мъчително сред ледовете на Антарктика. Тогава той пада покосен в мъжка битка срещу агента от контрашпионажа на българската Държавна сигурност (ДС) Авакум Захов. „Сега или никога. Когато 007 отдръпна крака си и загуби равновесие, Авакум се стрелна напред като светкавица […] и сграбчи крака на англичанина. Дръпна го силно, а после го пусна. От силата на собствения си ритник агент 007 изхвърча във въздуха. Нададе пронизителен вик, чиято сила отслабваше едновременно с отдалечаването му, падайки все по-надолу в безкрайна ледена пропаст.“ Така завършва романа на Андрей Гуляшки “Срещу 007“.

Смъртта на Джеймс Бонд винаги е привличала по-голямо внимание от тази на който и да било обикновен човек. Повече от 3 години се забави премиерата на 25-тия филм от поредицата за Бонд. Не само пандемията от коронавирус беше причината за това: през 2018 г. продуцентската фирма на бърза ръка смени режисьора Дани Бойл и неговите автори, заменяйки го с Кари Фукунага. Според някои слухове, авторите наистина са смятали да оставят Джеймс Бонд накрая да умре. А лайтмотивът за смъртта на 007 се повтаря в трейлъра, както и, разбира се, в заглавието на филма: “Смъртта може да почака“.

Парлива политическа тема

По времето на Студената война смъртта на Джеймс Бонд винаги е била много чувствителна политическа тема: през 1963 г. вторият филм от поредицата „От Русия с любов“ беше възприет доста хладно отвъд Желязната завеса. В нито един друг филм за Бонд Изтокът и Западът не са били толкова директно изправени един срещу друг: от една страна британската служба МИ6 и нейният турски съюзник от НАТО, а от друга - съветската КГБ и нейният помощник – българската Държавна сигурност (ДС).

Комунистическите партии и техните тайни служби в Москва и София бяха побеснели от яд: чак до 1974 г. филмите и книгите за Джеймс Бонд бяха забранени в Съветския съюз. Освен това Москва беше обявила Джеймс Бонд, т.е. един фиктивен герой, за персона нон грата. Но и това очевидно не е било достатъчно: имало е нужда от появата на един социалистически противовес на Бонд.

Окуражен от това през есента на 1965 г. българският писател Андрей Гуляшки обявява пред съветската „Литературная газета“ своя следващ роман така: шпионски роман, в който българският таен агент Авакум Захов се изправя срещу Джеймс Бонд. В него, според британския вестник „Дейли Телеграф“, на Бонд е отредена ролята на злодея. Или както пише тогава самият Гуляшки, романът трябва да покаже злото в Джеймс Бонд и да се превърне в „пътепоказател за социалистическите идеи, както и да помогне за възпитанието на младежта“.

За първи път Авакум Захов се появява в българската литература в края на 1950-те години. Той е дипломиран археолог, хуманист, поставил се в услуга на партията и на социализма. Със своите енциклопедични знания и дарба за комбинации той напомня повече на един социалистически Шерлок Холмс, отколкото на таен агент. В романа на Гуляшки Захов трябва да попречи на Бонд да отвлече съветския учен и изобретател на супер лазерен уред Константин Трофимов от една научна конференция на българското Черноморие.

Духовният баща на Авакум Захов, писателят Андрей Гуляшки, е истинска звезда на социалистическия реализъм. Той е дългогодишен секретар на Съюза на писателите, а по-късно и директор на Народния театър в София и депутат в Народното събрание. За своите романи, които навсякъде в Източния блок стават бестселъри, той е получавал от комунистическия режим в България по 30 хиляди лева на година, както с възмущение докладва на ДС един финансов служител.

Културна битка и партийни интриги

През 1966 година в България излиза книгата „Авакум Захов срещу 007“. В първото издание на романа съдбата на Джеймс Бонд обаче остава неясна: победен от Авакум Захов той остава в Антарктика. По това време Гуляшки преговаря в Англия за превода на книгата си, както и за заснемането на филм по нея. Чак в тази нова версия от 1967 г. на издателство Scripts агент 007 накрая е убит от Захов. Специално за западната публика историята на Гуляшки завършва още по-драматично.

В края на 1966 и първата половина на 1967 година е имало две срещи на Гуляшки с тогавашния министър на вътрешните работи. целта е била да се координират усилията за представянето на ДС в художествената литература, става ясно от архивни документи на Комисията по досиетата. Там се казва още, че всички са останали много доволни от това.

За да преговаря за филмирането на романа си Гуляшки заминава на 22 януари 1966 г. за Лондон. Тогава противопоставянето по време на Студената война достига нова връхна точка: Изтокът срещу Запада, Бонд срещу Захов, Андрей Гуляшки срещу Иън Флеминг. Но се случва друго: въпреки драматичния си край романът на Гуляшки се оказва твърде скучен за английската публика. Но също и в България Гуляшки е остро критикуван.

Романът е паднал до „най-ниското морално ниво“ на Запада, пише тогава Богомил Райнов, заместник-председател на Съюза на българските писатели и по-късен член на ЦК на БКП. През 1970-те години източногерманската ДС отхвърля със същата аргументация идеята за филмирането на книгата на Гуляшки, която година по-рано - през 1969 г. е издадена в ГДР. Професор Пламен Дойнов, експерт по българска литература в Нов български университет в София, изключва критиката на Райнов да не е била съгласувана с партията или с ДС. Но кой би имал интерес да атакува Гуляшки?

Връзки с ДС

Андрей Гуляшки отдавна е поддържал отношения с Държавна сигурност. Архвите на тайната служба съхраняват документ, според който шефът на ДС Ангел Солаков лично е изпратил на държавни разноски Гуляшки, придружаван от шефа на Шести отдел Костадин Кюлюмов. Самият Кюлюмов също е писател – автор е на книги и сценарии за филми. Не е изключено дори той да е дал идеята на Гуляшки за пряк дуел между Захов и Бонд. Възможно е и това, именно той да стои зад проваленото филмиране на книгата на Гуляшки.

Но защо ДС и Партията все пак не са искали да бъде заснет филм по книгата на Гуляшки за дуела между Захов и омразния Джеймс Бонд? И до днес този въпрос си остава без отговор. Може би от страх да загубят контрола върху сюжета и автора, когато филмът стане хит на Запад? А може би Гуляшки е станал жертва на чисто писателска интрига, тъй като неговият критик Богомил Райнов също е писал шпионски романи?

Каквато и да е причината, в крайна сметка романът на Гуляшки никога не бива филмиран. Нито дори през 1980-те години, когато Българската телевизия заснема цялата поредица от Авакум Захов. Така за единствения убиец на Джеймс Бонд настъпва време за умиране. През 1976 г. Гуляшки „погребва“ своя литературен герой с „Последното приключение на Авакум Захов“.

През 1967 г. Лондон изпраща ново послание: няколко месеца след излизането на „Авакум Захов срещу 007“ и прекратяването на преговорите за филмирането на книгата в кината тръгва петият филм от поредицата за Джеймс Бонд „Човек живее само два пъти“. Още в началото на лентата Бонд е застрелян в Хонконг, но след като бива погребан в морето, той възкръсва. Това е кинематографично намигване към Москва и София, а посланието звучи така: докато Авакум Захов има своето последно приключение, Джеймс Бонд просто няма време за умиране!