Човешки кости, открити в пещера в България, навеждат на мисълта, че Хомо сапиенс е пристигнал в Европа няколко хилядолетия по-рано, отколкото се смяташе досега, и е поделял по-дълго Стария континент с неандерталците.

Учени са попаднали на 4 костни фрагмента и зъб. Резултатите от радиовъглеродното датиране и ДНК тестовете показали, че находките са от 4-ма представители на Хомо сапиенс, като най-древната от тях датира отпреди около 46 000 години.

Предишните най-древни фрагменти от човешки кости в Европа бяха открити в Румъния. "Усилията находките да бъдат датирани бяха свързани с проблеми, но изглежда, че са отпреди около 40 000 години, плюс или минус няколко хиляди години", заяви археоложката Хелън Фюлас от института "Макс Планк" за еволюционна антропология в Германия.

Учените смятат, че Хомо сапиенс е дошъл от Африка преди около 47 000 години, по време на краткотраен топъл период. "Това означава, че в разстояние на около 7000 години хора и неандерталци са живели на един и същ континент, взаимодействайки вероятно малко и не толкова често помежду си", отбеляза съавторът на изследването и директор на института Жан-Жак Юблен.

Неандерталците са изчезнали от лицето на планетата преди около 40 000 години.

"Знаем, че когато са дошли Хомо сапиенс, там е имало неандерталци - каза Юблен. - Дунавската долина вероятно е била ползвана като път от представители на Хомо сапиенс, за да се придвижат в тази част на Европа."

Фосилите са открити в пещерата Бачо Киро в България.