Голяма мъка: Какво е да живееш без обоняние?

Ако не сте се замисляли досега какво би било без обоняние, прочетете внимателно следващите редове, за да разберете колко е важно това за хората и как се справят тези, които го нямат в живота си.

Оказва се, че един от 20 души страда от увреждане на обонянието - вродена или придобита. А на този проблем и неговата значимост за живота на човека, лекарите не обръщат особено внимание, пише Lifestyle.bg

Нарушенията в обонянието включват както неговата пълна загуба, така и фалшивото възприятие на аромати - страдащите усещат миризма, която не съществува. Причината може да бъде травма, инфекция, страничен ефект от лекарства или дори Алцхаймер.

Повечето от тези хора губят и вкуса си, което води до загуба на апетит и удоволствие от храната. Много прпрооучвания показват, че загубилите обонянието си често страдат от депресия, тревожност, изолация и проблеми в отношенията.

Това е била и причината за провеждането на изследване, което да установи какво е качеството на живот на тези хора и какво е значението на обонянието. В него взели участие 71 души на възраст между 31 и 80 години. Те описали на учените какво е влиянието на състоянието им върху живота.

Един от основните проблеми бил усещането и предотвратяването на опасни ситуации, като миризмата на дим или отровни газове, което при някои от участниците довело до ситуация, в която са се измъкнали живи на косъм.

Много от участниците изгубили интерес към храната и се срамували да приготвят такава за своите близки и приятели, тъй като не можели да преценят какво е качеството и вкусът ѝ. А това довело до нарушения и в социалния им живот.

Друг проблем, който води до тревожност, е неспособността на тези хора да усетят собствената си миризма и, следователно, непрестанното притеснение, че може да миришат лошо на другите.

При голяма част от страдащите се наблюдавали сериозни проблеми със сексуалните отношения и привързаността. С обонянието си отишли и всички хубави спомени за преживявания като вечерите край огъня, Коледа, любими парфюми и хора.

Всичко това водело да негативни чувства като гняв, тревога, загуба на увереност, съжаление, депресия, изолация, тъга. А неразбирането от страна на лекарите, влошава нещата още повече.

Изследователите се надяват проучването им да даде повод за размисъл и разбиране на проблема на хората, страдащи от загуба на обонянието - както от околните, така и от медиците, за да може да се подходи към проблема по адекватен и осъзнат начин.