Това ще бъде доказателство за пълната ви преданост. Да-да, не грешите: в средата на XVIII столетие дамите и господата, подредени на опашка, изчакват реда си, за да станат „мопсове“ – тоест членове на тайния Орден на мопса.

Как тези кучета се оказват централни фигури в масонското общество?

Първо, това не е първият случай, когато съществата с набръчкани муцуни са предмет на поклонение сред изисканата публика. Обожават ги и китайските императори, и представителите на европейския елит – от Волтер до кралица Виктория, която изпитва необикновена слабост към тези животни.

Когато през 1688 г. на трона на Англия и Шотландия се възкачва датският протестантски крал Уилям III, неговият мопс и породата, като цяло, стават емблема на свободното мислене и верността към престола. Да отглеждаш мопс по онова време, в много страни става елегантен и изтънчен начин да изразиш солидарността си с английската революция, без да рискуваш да се окажеш в мрачно подземие. Като таен символ за най-преданите членове на масонската ложа, мопсът става доста разпространен феномен.

В Германия пръез XVIII век (през 1738 г.) с едикт на римския папа Климент XII на католиците е забранено да встъпват в масонска ложа. Нарушителите на забраната подлежат на отлъчване от църквата. Тогава възниква Орденът на мопса. Прието е да се смята, че е основан през 1740 г. в Бавария от барон Клеменс Август Вителсбах. Според статия от 1745 г., в която се разобличава това тайно общество, Орденът е създаден от тези, които не желаят да се подчинят на забраната на папа Климент XII. Отначало това са само католици, а след това сред членовете на ложата се появяват и
протестанти. Така „мопсовете“ всъщност са група „антиобществени елементи“.

Посветените трябва да носят кучешки нашийник и за да влязат на заседанията в ложата, трябва да драскат по вратата подобно на куче

Новоприетите членове на Ордена преминават през церемония, по време на която те девет пъти обикалят стаята, излайваки девиза „Memento mori“ („Помни, че си смъртен“, „Помни, че ще умреш“), и целуват Великия мопс под опашката в знак на вярност към идеята. Известният по онова време немски производител на порцелан Йохан Йоахим Кендлер получава поръчка да изработи порцеланови статуетки на мопсове за Ордена.

Преди няколко столетия мопсовете изглеждат по-различно от днес. Те имат по-стройна фигура. В центъра на
вниманието на тайното общество са новите и древни спорове, засягащи естествените и хуманитарните науки, както и философията. Членовете на Ордена носят сребърни медальони с мопс и се подчиняват на заповедите на Великия майстор – мъж или жена.

Когато тайната на Ордена е разкрита през 1745 г., обществото е привлечено към съдебна отговорност, а няколко години по-късно – обявено извън закона. Според германските власти през 1902 г. в Лион има действащи членове на Ордена на мопса. Може би и днес все още в Централна Франция има привърженици на причудливия култ. Но във всеки случай тази история представя една от най-комичните породи домашни кучета в съвършено различна светлина!

Източник: popantofi.com