Какво обичаше да пие политическият елит на СССР

В Русия е известна поговорката, че на закуска не пият само заклетите трезвеници и страдащите от язва. А властта в СССР обожавала да си похапва обилно и да пие.

Всъщност сред ръководителите на държавата почти нямало трезвеници. И ако за обикновените хора да се докопат до качествен алкохол било трудна задача, то елитът вдигал наздравици само с отбрани напитки. Лидерите често се наслаждавали на повече от едно питие. При липсата на качествен коняк не пренебрегвали водката.

Ето няколко интересни факта за алкохолните предпочитания на руският елит по време на съветската епоха.

Като бебе приспивали Сталин с водка 

От леките напитки Сталин предпочитал грузинските вина “Хванчкара” и “Кинджмараули”, а от силните, обичал отлежал коняк. От спомените на Хрушчов става ясно, че бъдещият генералисимус е познавал вкуса на водката още от ранна детска възраст. Баща му, обущар и пияница, често топвал пръста на малкия Йосиф в чашата с водка и така детето сучейки пръста си с огнената течност бързо заспивало. Това признава и самият вожд на народите при всеки удобен случай. Като държавен лидер той обичал да устройва пищни тържества с другарите си, на които пияните гости имали доста непристойно пиянско поведение.

Сталин използва тази своя тактика и по време на политическия си диалог с Чърчил. Известна е историята за това как генсек напил толкова много британския премиер, че се наложило той да бъде изведен на ръце от банкетната зала. “Не се бойте! Няма да пропия Русия!” - казал Сталин в този момент пред очевидеца на събитието, маршал Евгений Голованов.

Хрушчов замезвал със свинска мас 

Хрушчов обичал “перцова” водка и самогон (силна спиртна напитка, приготвена при домашни условия), а за закуска хапвал свинска мас и кисели краставички.

Веднъж в желанието си да надхитри Сталин в пиенето като свой спаринг партньор в присъствието на политически събеседник, Хрушчов поканил в Завидово Урхо Кеконен, президент на Финландия и поставил на масата огромни чаши за вода и водка. Резултатът от тази битка е следният: руснаците се натряскали зверски, а Урхо, спортист и голям човек, изпил още една чаша на тръгване и без проблем напуснал “полесражението”.

Годините работа в Молдова не били напразни за Леонид Брежнев - той се влюбил в коняка и в доброто вино. Юрий Андропов можел да пие силни напитки и без последствия в младостта си, по-късно предпочитал рейнско вино.

Константин Черненко, докато е генерален секретар, можел да си позволи малко чист алкохол защото страдал от болен стомах, въпреки че, казват, че като млад пиел всичко, което гори. Макар Михаил Горбачов да е запомнен от антиалкохолна компания, той също се изкушавал от спиртните напитки.

Пренебрегват вносните марки

Другите членове на съветския политически елит също имали свои предпочитания. На масите на членове на Политбюро и други високопоставени служители в различни моменти присъствали много напитки с различна сила.

Гледаш и можеш да се задавиш от слюнка. От силните напитки се употребявали най-често: грузинският или дагестанският коняк; Молдавският коняк “Бял аист” се предлагал на банкети в Кремъл, въпреки че мнозина, включително Алексей Косигин, предпочитали продуктите на Казлярския завод.

Любимата водка на Леонид Илич била “Зубровка”, един вид беларуски аналог на абсент от билки. Въпреки че той се напивал от малко количество алкохол.

Разбира се, не били пренебрегвани и дамските варианти на алкохол. Сред тях предпочитано било сладко и полусладко шампанско, но задължително “съветско”. Всъщност руските държавни мъже се отнасяли с голямо пренебрежение към вносните алкохолни напитки и предпочитали родното производство.

В допълнение към “сталинистките” червени вина имало и популярни грузински “Оджалеши”, както и белите “Теляни”, “Кахети”. Безалкохолно шампанско се пиело само в протоколни ситуации, на публично място и за снимки. Например на среща с американския президент Никсън.

Ленин прекалявал с чая

Пиенето всъщност се налагало и по протокол, но за онези, които не можели да пият, а ситуацията го е изисквала, консумирали чай вместо ракия и вода вместо водка. Андропов почти не пиел в момента, когато става лидер на страната. И въпреки че най-евтината нискокачествена водка е наречена “Андроповка”, самият генерален секретар, дори не я е опитвал.

Единственият трезвеник от висшето ръководство на партията бил Владимир Ленин. Илич бързо осъзнал опасността от пиян пролетарият и самият той бил безразличен към опияняващия алкохол. Известно е, че ако е злоупотребявал с нещо, това е само чай.