В китайския град Хефей е изграден най-мощният в света магнит за удържане на плазма — конструкция с тегло близо 600 тона, предназначена да задържи във въздуха пламък с температура десет пъти по-висока от тази в ядрото на Слънцето. Стандартните материали биха се изпарили мигновено при такава температура, затова китайски физици използват невидими магнитни сили, за да държат плазмата, без тя да докосва стените на камерата.
В китайския град Хефей вече е изграден рекордно голям супермагнит, предназначен за овладяване на плазма. Той е най-мощният в света и тежи близо 600 тона. За да си представим мащаба му – това е колкото три пътнически самолета, а дължината му се равнява на футболно игрище.
Гигантският супермагнит е разработен в Института по плазмена физика към Китайската академия на науките. Той ще се превърне в основен елемент на китайското „изкуствено слънце“ – термоядрения реактор CRAFT.
Според плановете на Китай сглобяването на експерименталния комплекс трябва да приключи до 2027 г., а производството на термоядрена електроенергия – да започне до 2030 г. Така реакторът има потенциала да осигури на човечеството траен източник на изцяло чиста и почти безплатна енергия.
По-долу обясняваме в какво се състои термоядреният синтез.
За разлика от атомните електроцентрали, които разчитат на ядрено делене – процес на разцепване на уран, при който се натрупват тонове опасни радиоактивни отпадъци за съхранение с хилядолетия напред – „изкуственото слънце“ функционира по обратен принцип. То обединява леки водородни ядра, а именно деутерий и тритий.
Суровините за подобен реактор са изключително достъпни. Деутерият може да бъде извлечен директно от обикновена морска вода, докато тритият се получава от литий – елемент, който е широко разпространен на планетата, а Китай притежава и най-големите му залежи.
В допълнение, термоядреният синтез е напълно безопасен процес: изключен е всякакъв риск от „чернобилски сценарий“, защото при евентуален проблем реакторът незабавно се охлажда и спира сам. На практика този процес не генерира отпадъци, а още по-малко радиоактивни такива.
Според публикуваното съобщение само една чаша термоядрено гориво би могла да замести хиляди тонове петрол. Държавата, която успее да овладее тази технология, ще намери решение на климатичните проблеми, ще се освободи от притеснения за електрическите сметки и ще постигне пълна енергийна самостоятелност. Китай има амбицията да бъде именно тази държава.
Термоядреният синтез е само една от шест бъдещи технологии, които Китай планира да развие до 2030 г., посочи Джън Шанджие, ръководител на Националната комисия за развитие и реформи. Нека разгледаме какви точно са останалите технологии.
Първата от тях е изкуствен интелект с физическо тяло, познат като въплътен изкуствен интелект. Тук вече не става дума за обикновени роботизирани прахосмукачки или механични ръце в заводите. Новото поколение андроиди ще притежава истинско „тяло“, наподобяващо човешкото, подобно на образите от филма „Терминатор“.
Тези машини ще усвояват задачи в реално време — достатъчно е да наредите на робота да „почисти кухнята“, за да разбере сам къде се намират чиниите, как да измие тигана и къде да изхвърли боклука, приспособявайки се към разположението на конкретния апартамент.
Втората технология е интерфейсът мозък-компютър, който ще заличи границата между човека и машината. В медицината това постижение ще спаси живота на милиони парализирани пациенти, ще осигури управление на протези чрез мисъл и ще помогне при лечението на болестта на Паркинсон и епилепсията.
За масовия потребител тази технология ще промени начина на живот — ще стане възможно да се пишат текстове само чрез мисъл, без физическо усилие.
На трето място е повсеместната мрежа от шесто поколение (6G). Тя не се изчерпва само с ролята на „свръхбърз интернет, за да можете да изтегляте филми за секунда“. Всъщност 6G ще се превърне в своеобразна нервна система на умните градове.
Милиони автомобили без водач, дронове за доставки на ниска височина и интелигентни сензори ще обменят информация помежду си без забавяне и без мъртви зони навсякъде в Китай.
Четвъртата технология са квантовите компютри, които не разчитат на познатите нули и единици, а функционират според законите на квантовата физика. За обикновения гражданин това на практика означава, че разработването на лекарства и ваксини срещу сложни заболявания като рака, което досега отнемаше десетилетия, вече може да бъде извършено за минути от квантов суперкомпютър.
Освен това квантовата комуникация ще позволи изграждането на мрежи за данни, които са физически защитени от разбиване – както от хакери, така и от разузнавателни служби.
Петата разгледана технология е синтетичната биология. Китайски учени вече са усвоили начин да заменят петрола при производството на пластмаси с ферментирала царевица и специално подбрани бактерии.
Тези бактерии буквално „изпичат“ желаните пластмаси и горива в специални резервоари, по начин, напомнящ действието на мая в тесто. Ако поне 20% от нефтохимическите продукти бъдат заменени чрез биоферментация, това ще донесе облекчение за планетата, а самите фабрики ще станат напълно екологични.
Цялата тази дейност ще се захранва от „Изкуственото слънце“ – проект, изграден по нареждане на Си Дзинпин.
