Международната космическа станция (МКС) отбеляза впечатляващ юбилей – 25 години непрекъснато обитаване в орбита, превръщайки се в едно от най-значимите и скъпи постижения в историята на човечеството.
На 2 ноември станцията, символ на международното сътрудничество и научен напредък, влезе в нов етап от своето съществуване – последното десетилетие преди контролираното ѝ спускане към Земята.
Американската космическа агенция НАСА и партньорите ѝ вече подготвят мисията по извеждането на остарялата станция от орбита. Планът предвижда това да стане в края на 2030 година, като за операцията ще се използва модифицирана версия на товарната капсула „Dragon“ на SpaceX.
МКС ще завърши жизнения си път над изолиран район в Тихия океан, известен като „гробището за космически кораби“ – зона около точката „Немо“, която се намира на около 2688 километра от най-близката суша. Тази точка носи името на капитан Немо – легендарния герой от романа „Двадесет хиляди левги под водата“ на Жул Верн, и се използва от десетилетия като безопасно място за потапяне на излезли от употреба спътници и космически станции.
От Националното управление за океански и атмосферни изследвания на САЩ (NOAA) напомнят, че в изолирания район няма риск падащи фрагменти да засегнат населени територии. Там вече са били изведени от орбита стотици апарати, включително руската станция „Мир“ и американската „Скайлаб“.
Инженерите на НАСА предвиждат процесът на разпадане на станцията да премине в три основни етапа – първо ще се отделят слънчевите панели и радиаторите, които ще изгорят при навлизане в атмосферата, след това ще се разделят модулите и структурните сегменти на фермата, а накрая ще настъпи финалното разрушаване и стопяване на външната обвивка, при което вътрешното оборудване ще бъде изложено на екстремна температура.
Според анализа повечето компоненти ще изгорят напълно, но някои по-плътни части, като металните греди на фермата, ще оцелеят и ще потънат в океана.
Опитът от минали мисии е безценен. През март 2001 г. Русия извежда „Мир“ от орбита и успешно го насочва към точката „Немо“. САЩ не успяват толкова точно при спускането на „Скайлаб“ през 1979 г. – части от станцията падат над Западна Австралия, а местният град Есперанс дори глобява НАСА с 400 долара за замърсяване на територията.
С тегло 130 тона и дължина 33 метра „Мир“ дълго време беше най-големият обект, паднал на Земята в контролирано спускане. МКС обаче ще постави нов рекорд – тя е дълга колкото футболно игрище (над 100 метра) и тежи около 460 тона.
Въпреки предстоящия край Международната космическа станция остава икона на научния прогрес – платформа, на която над 270 астронавти от 20 държави провеждат изследвания от 1998 година насам. НАСА вече гледа отвъд хоризонта – агенцията планира развитие на нови частни орбитални станции, които ще наследят ролята на МКС и ще подготвят човечеството за следващата голяма крачка – постоянно присъствие на Луната и Марс.
Така, когато през 2030 година последните останки от станцията потънат в дълбините на Тихия океан, те ще бележат не края, а началото на нова ера в космическите изследвания.
