Гробницата на Тутанкамон в Луксор е в най-крехкото си състояние от откриването ѝ през 1922 г., предупреждават египетски учени. По стените и таваните се появяват пукнатини, скалните слоеве се лющят заради влагата, а цветовете на стенописите избледняват под въздействието на гъбички.
Това е една от най-малките царски гробници в Долината на царете, но днес тя е подложена на сериозен риск. Основната пукнатина, която преминава през тавана на погребалната камера и входа, е позволила на дъждовна вода да проникне вътре, ускорявайки процесите на ерозия.
Скалата, в която е изсечена гробницата – глинен шист от типа „Есна“, има свойството да набъбва и се свива при промени във влажността. Това прави цялата конструкция нестабилна и застрашена от срутване, включително и нейните безценни стенописи.
Според проф. Сайед Хемеда от Кайро, преподавател по опазване на архитектурното наследство, фаталната промяна настъпва след наводнението през 1994 г. Тогава кални води заливат долината и проникват в гробниците, повишавайки влажността и предизвиквайки растеж на гъбички, които разяждат боите по стените.
В свое изследване, публикувано в списанието npj Heritage Science на Nature, проф. Хемеда отбелязва, че структурната цялост на гробницата е компрометирана.
„Пукнатините позволиха на водата да проникне и да натовари тавана с напрежение, което надвишава възможностите на скалата да издържи,“ обяснява той. Ученият препоръчва контрол върху влажността и укрепване на таванните участъци, за да се предотврати срутване.
Открита на 4 ноември 1922 г. от британския археолог Хауърд Картър, гробницата на младия фараон (обозначена като KV62) съдържа четири помещения – вход, преддверие, погребална камера и съкровищница. В тях са открити над 5000 артефакта, включително златната маска на Тутанкамон, инкрустирани статуи, колесници и мебели, превърнали я в една от най-емблематичните находки на ХХ век.
Според експерти, гробницата първоначално не е била предназначена за царска, а прибързано адаптирана след внезапната смърт на младия владетел.
Проф. Мохамед Атия Хаваш от Кайро предупреждава, че опасността не засяга само гробницата на Тутанкамон.
„Много от гробниците са издълбани дълбоко в скалите, които са пронизани от пукнатини. При нови наводнения цели каменни масиви могат да се откъснат и сринат върху тях,“ казва той. Хаваш подчертава, че и в района на храма на Хатшепсут вече са засечени подобни разломи.
„Това е сериозно предупреждение. Ако не бъдат взети мерки, бедствие може да настъпи всеки момент,“ добавя той.
Въпреки че районът е част от Световното наследство на ЮНЕСКО, реални действия за защита почти няма.
„Разполагаме с технологии за наблюдение и оценка на риска, но липсва култура на превенция. Реагираме едва след като бедствието вече се е случило,“ признава проф. Хаваш пред Independent Arabia.
Той настоява за създаване на постоянен експертен съвет, който да следи геоложките и структурни промени, да анализира състоянието на стенописите и да подготвя регулярни доклади за най-застрашените обекти.
„Като археолог, дълбоко ме натъжава състоянието на гробницата,“ казва Емад Махди, член на Съюза на египетските археолози.
„Необходими са практични решения – не думи. Времето изтича, а всяка пукнатина може да се превърне в пропаст за част от световното наследство.“
Сто години след откриването ѝ, гробницата на Тутанкамон отново е във фокуса на света — този път не заради своите съкровища, а защото може да ги загубим завинаги.
