Не ритай водата на птиците, че Господ ще ритне твоята!
Наистина, в този ужасен пек, нека има вода отсипана за птици и животни, колко му е?!
Раздразнен софиянец ритна оставен съд с вода на столична улица.
Веднага две жени се спуснаха: Защо, бе човек? Сложили сме ги за птиците. Гълъби умират по тротоарите за капка вода.
-Какво да кажат хората, дето бушуват пожари? Къщите им изгоряха – опонира на висок глас и гърбом мъжът.
-Ей, всякакви хора има. На кого си го изкарва? Колко капки изпива жадната птица? Всеки върви с шише с вода и пие по улиците в този кошмарен пек. А птиците?
Наистина, в този ужасен пек, нека има вода отсипана за птици и животни, колко му е?!
В квартални градини грижовни хора са се сетили да сложат пластмасови кутии пълни с вода. Но има и големи „чистници”, които изхвърлят съдчетата, защото „цапали”. Събирали помияри.
А в тия жарки тежки дни за хора и за животни, гледаш птиците не прелитат, крият се в сянка, гълъбите лежат в тревата, не искат храна. Искат вода.
Само преди две години умряха 50 тона риба от рибарниците в област Своге, а питейна вода изпращаха към селата кметовете на Гоце Делчев, Ботевград, Ихтиман и Дупница.
А утре? Ако на нас ни потрябва вода, една чаша вода?!
Савка ЧОЛАКОВА