Тазгодишната Нобелова награда за икономически науки получава американският икономист Ричард Талър за приноса му в развитието на бихейвиористичната икономика, съобщиха от Шведската академия на науките, цитирани от БГНЕС.

„Приносът на Ричард Талър построи мост между икономическите и психологическите анализи на индивидуалното взимане на решения. Неговите емпирични открития и теоретични прозрения спомогнаха за създаването на новото и бързо разширяващо се поле на бихейвиористичната икономика, която има дълбоко влияние върху много области на икономическите изследвания и политики“, се казва в съобщението на Шведската академия на науките. 

Бихейвиористичната икономика използва когнитивни и емоционални фактори в разбирането на икономическите решения, както на отделните индивиди, така и на институциите с икономически функции. 

Шведската академия посочва, че с трудовете си Талър обединява психологически реалистични предположения в анализи на икономическото взимане на решения. Изследвайки последствията от ограничената рационалност, социалните предпочитания и липсата на самоконтрол, той показва как тези човешки качества систематично се отразяват върху индивидуалните решения, както и върху последствията за пазара. 

Ограничена рационалност

Талър е автор на теорията за мисловното счетоводство, която обяснява как хората опростяват взимането на финансови решения, като си създават отделни сметки в съзнанието, което се фокусира върху ограниченото влияние на всяко индивидуално решение, вместо върху цялостния им ефект. Икономистът също така показва как избягването на загуби обяснява защо хората ценят една вещ много повече, когато я притежават – феномен, наречен ефектът на дарението.

Той е и един от основателите на полето на бихейвиористичните финанси, който изучава как мисловните ограничения влияят на финансовите пазари.

Социални предпочитания

Теоретичните и практически изследвания на Талър върху справедливостта имат силно влияние върху научните среди, посочват от Шведската академия. Според нея трудовете му показват как притесненията на потребителите за справедливостта могат да спрат фирми от вдигане на цените в периоди на засилено търсене, но не и в период на увеличени разходи.

Талър и колегите му разработват т. нар. игра на диктатор – експеримент, използван в много проучвания, чиято цел е да изследва отношението към справедливостта сред различни групи от хора по света.

Липса на самоконтрол

Работата на Талър хвърля светлина и върху наблюденията защо новогодишните обещания са толкова трудни за спазване. Той показва как да бъдат анализирани проблемите на самоконтрола, използвайки модела на планиране и изпълнение, който е подобен на рамките, които психолозите и невролозите използват, за да опишат вътрешното напрежение между дългосрочното планиране и краткосрочното изпълнение.

Поддаването на краткосрочни изкушения е важна причина защо плановете за спестяване на средства за пенсия например, или воденето на здравословен начин на живот, често се провалят. С приложната си работа Талър демонстрира как „подбутването“ – термин, който той измисля, може да помогне на хората да имат по-добър самоконтрол при пестене на пари, както и в други случаи.

С днешната награда за икономика по името на Алфред Нобел приключва тазгодишният нобелов сезон. Той започна миналия понеделник с връчването на наградата за медицина и физиология и продължи с отличията за физика, химия, литература и мир. 

Наградата за икономика се дава на същия принцип като другите Нобелови отличия, въпреки че е учредена през 1969 г. от Шведската национална банка.