Още пикантни СНИМКИ на красивата съпруга на премиера на ИТН
Дебютната книга на Бояна Николова „Думи в сребърна кутия” излиза в последния месец на 2015 година
В петъчния ден стана ясно, че кандидатът за премиер на „Има такъв народ“ (ИТН) е Пламен Николов. Непосредствено след това стана ясно, че той е женен за шуменската поетеса Бояна Николова и дори сам превежда стихотворенията и на английски.
Дебютната книга на Бояна Николова „Думи в сребърна кутия” (билингва – на български и на английски език) излиза в последния месец на 2015 година и събира близо 100 почитатели на поезията.
Снимка: Анжела Димчева, © Sofia Ars Net
Снимка: Анжела Димчева, © Sofia Ars Net
Ето какво споделя още Анжела Димчева в личния си фейсбук профил за случилото се през 2015 година при представянето на книгата на съпругата на сегашния премиер на ИТН:
„Събитието се водеше от Андрей Захариев, който представи Бояна Николова и нейната поезия:
„В тази книга бихте могли да видите интересни неща. В трите цикъла са събрани много богати по своята стилистика творби – различни поетически кодове, стъпки, образи. Това стилистично разнообразие представлява и една палитра от ракурси към битието. Бояна е културолог, а съпругът ѝ Пламен Николов е философ – това неизбежво е дало отпечатък върху текста. Една линия на концептуалност – от естетическото, през етическото и до философското – образува спираловидното „течение” вътре в тематиката. Това е интимна поезия – персоналното общение на поета с всичко, което го заобикаля. Преводът на Пламен Николов е великолепен – това са трудни за превод творби, а цялостното излъчване на книгата е перфектно, благодарение на дизайнера Пламен Неделчев и художника Мариана Калъчева. Какво остана у мен, когато затворих книгата? Едно усещане за летене, но не за летене с размахване на криле, а една ефирност – издигане неусетно на една педя над земята.”
Преди авторския си рецитал Бояна Николова разказа как се е заразила с магията на римуваното слово, как не може дълги години да се освободи от неговата прегръдка. Тя пише стихове повече от 15 години, но чак сега е намерила смелост да ги представи на публиката.
Рециталът беше музикално озвучен с изпълнения на електронно пиано от Ники Николов и Пепа Стоянова. Поетесата призна, че преводът е най-добрият прочит на дадена поезия.
А ето как преводачът Пламен Николов „отвори” сребърната кутия със своя дял от цялостното произведение: „Не ми беше никак трудно да направя този превод. Бях до Бояна ден и нощ. И все пак текстът беше предизвикателство за мен – най-малкото защото е дебют. Беше един невероятен шанс да претворя мисълта на Бояна – след като тя споделя открито с българските читатели това, която иска да каже, тогава аз реших – нека да го сподели с целия свят. На някои места преводът е доста смел, но бях изкушен да пресъздам нейната душевност, лириката на душата ѝ. В тази книга е ентелехията на Бояна! Почти съм сигурен, че това няма да е нейната последна книга. Изказвам благодарност на ирландския поет Джак Харт, който прочете текста в суров вид и ме окуражи да го довърша. Надявам се крайният резултат да ви хареса.”
Снимка: Анжела Димчева, © Sofia Ars Net
Снимка: Анжела Димчева, © Sofia Ars Net
Метафорите, изпълващи поетическата тъкан в книгата на Бояна Николова, нямат за цел да стряскат читателя. Те са като леки щрихи на отлитащ миг, ден, година, живот... Само отворените за красивото сетива на модерния човек ще изпитат празничния химн в нейните видения – без значение дали са тъжно обагрени или възторжено отлитащи: в очарованието на пясъчния сън, в папратовия дъжд и в черновласата смола.
Чуйте как изпълват ефира думите от сребърната кутия...
БОЯНА НИКОЛОВА
НОЩЕН ПОЛЪХ
Повдигам се на пръсти да целуна
челото на настъпващата нощ,
косата ми да стане нежно черна,
луната да покаже своя брод,
да бръкна в кошницата звездна,
да извадя своята мечта
и леки струни на сълза
да плисна в нощната вода.
СЛЪНЧЕВА ЛЮЛКА
Люлея се на слънчев лъч,
вятърът ме е завил със себе си
и засилва люлката ми.
Стигам до устните на слънцето
и го целувам.
АКО ЗЕМЯТА ПОЗВОЛИ
Виждам бяло, вместо зелено,
покрита съм със слънчеви лъчи.
Топло е и искам да остана,
ако Земята позволи.
Изчезващите видове са в мен.
От тялото си построих ковчег на Ной.
Ще ги пазя свидно дотогава,
докато и аз изчезна.
Снимки: Анжела Димчева, © Sofia Ars Net