Имаше време, когато Sony Ericsson беше сред най-желаните марки мобилни телефони в света. Walkman превърна телефона в музикален плеър, Cyber-shot сложи истинската фотография в джоба, а модели като T610, K750i, W800i и K800i се превърнаха в икони. После дойде iPhone, смартфон революцията преобърна пазара, а Sony започна дългото си отстъпление. Почти две десетилетия по-късно Xperia държи под 1% от глобалния пазар – и въпреки това японците отказват да се откажат, пише kaldata.com.
И през 2026 г. Xperia продължава да съществува. На 13 май Sony представи новото поколение Xperia 1 VIII, а на 25 август – Xperia 10 VIII. Официалните материали на компанията потвърждават и двата модела.
Това изглежда почти парадоксално. Sony отдавна не е сред компаниите, които определят продажбите на пазара на смартфони. Но за да разберем защо японският гигант все още прави Xperia, трябва да се върнем повече от 30 години назад.
Преди Sony Ericsson имаше просто Sony
Мобилната история на Sony не започва със Sony Ericsson през 2001 г.
Още през 90-те японската компания произвежда собствени телефони. Модели като CМ-D333 и по-късните CМD устройства демонстрират нещо, което ще остане характерно за марката десетилетия – Sony предпочита да прави нещата по свой начин.
Появява се характерното Jog Dial колелце, взаимствано от други устройства на компанията, а японският пазар позволява на Sony да експериментира с мобилен интернет и музика години преди смартфона в днешния му вид.
През 2000 г. SO502iWM вече комбинира телефон с музикален плеър и Memory Stick. До появата на легендарните Walkman телефони остават години.
Но Sony има голям проблем – мобилният ѝ бизнес е малък. В края на 2000 г. глобалният му пазарен дял е под 1%. Тогава се появява Ericsson.
Бракът, който роди легенди
Шведската компания има точно онова, което липсва на Sony – телекомуникационен опит, технологии и отношения с мобилните оператори.
Ericsson обаче също има проблеми. Пожарът във фабрика на Philips в Албакърки през 2000 г. допълнително усложнява доставките на компоненти, а телефонният бизнес на шведите губи пари.
На 1 октомври 2001 г. се ражда Sony Ericsson Mobile Communications – съвместно предприятие с равно участие на двете компании. Истинският пробив идва през 2003 г. с T610.
Тънък корпус, цветен дисплей и вградена камера – комбинация, която превръща модела в един от символите на епохата. Следват K700i и през 2005 г. – K750i, телефон, който мнозина помнят и до днес. Но същата година Sony прави нещо още по-важно.
Walkman влиза в телефона
През 2005 г. се появява Sony Ericsson W800i – първият Walkman телефон. Идеята е проста, но изключително силна: Sony взема една от най-разпознаваемите си марки и я пренася в мобилния телефон.
W800i има специализиран музикален интерфейс, стереослушалки, Memory Stick и физически бутони за музиката. Телефонът вече не е просто устройство, на което случайно можеш да пуснеш MP3 файл.
Той е Walkman, който може и да звъни. Година по-късно същата формула е приложена към фотографията.
Cyber-shot сложи фотоапарата в джоба
През 2006 г. излиза K800i – един от емблематичните камерафони на своето поколение.
3,2-мегапикселова камера, автофокус, ксенонова светкавица и физически затвор на обектива превръщат телефона в далеч по-сериозен фотографски инструмент от много конкуренти.
Моделът дори попада в ръцете на Джеймс Бонд в „Казино Роял“. Формулата работи: Walkman за музика, Cyber-shot за снимки.
Именно през 2007 г. Sony Ericsson достига приблизително 9% от световния пазар и се нарежда сред водещите производители на мобилни телефони. Точно тогава обаче се появява устройство, което променя правилата.
После дойде iPhone
iPhone не продава една конкретна функция. Неговата основна функция е огромният сензорен екран, около който постепенно се изгражда цяла екосистема.
Sony Ericsson не е неподготвена за смартфоните. Компанията вече има P-серията със Symbian и UIQ. Но платформата остава в сянката на конкурентните решения, а разработчиците имат много по-малък стимул да създават приложения за нея.
През 2008 г. UIQ започва да се разпада. Sony Ericsson опитва Windows Mobile с Xperia X1 и X2, а първият ѝ Android модел – Xperia X10 – идва през 2010 г. Но компанията отново закъснява. X10 стартира с Android 1.6, когато част от конкурентите вече преминават към Android 2.1. Пазарният дял пада.
Sony купува Ericsson – но вече е късно
През октомври 2011 г. Sony обявява, че ще изкупи дела на Ericsson в съвместното предприятие за 1,05 млрд. евро. Сделката приключва през февруари 2012 г. и Sony най-сетне получава пълен контрол върху мобилния си бизнес.
Следва серията Xperia Z. Sony залага на отличителен дизайн, водоустойчивост, качествени дисплеи и фотография. Но започва да пуска флагмани с изключително висока честота, докато Apple, Samsung и бързо растящите китайски производители завземат пазара.
Резултатът е болезнен – продажбите падат от десетки милиони устройства годишно до малка част от това количество. И Sony взема решение, което вероятно спасява Xperia.
Спира да се опитва да бъде Samsung.
От масов продукт към ниша
Средносрочната стратегия на Sony от 2018 г. поставя акцент върху устойчивата рентабилност, а последвалото преструктуриране променя философията на хардуерния бизнес. По-късно самата Sony описва подхода си като фокус върху премиум продуктите, без преследване на мащаб, и посочва, че мобилният бизнес е върнат към печалба.
През 2019 г. се появява Xperia 1 и става ясно към кого вече е насочен телефонът.Не към всички. А към фотографи, видеооператори, аудиофили и хора, които вече познават екосистемата на Sony.
Технологии и идеи от камерите Alpha, телевизорите Bravia и професионалното видеооборудване започват да се събират в едно устройство.
И стратегията дава резултат – не чрез връщане към огромни продажби, а чрез съкращаване на разходите и фокус върху по-скъпите устройства. Sony официално посочи през 2021 г., че мобилният бизнес е станал печеливш.
И ето защо Xperia още е тук
Днешната Xperia е почти противоположност на модерния масов смартфон.
Sony продължава да пази характеристики, които конкурентите постепенно премахнаха – 3,5-милиметров жак, microSD, физически бутон за камерата и сериозни ръчни фотографски настройки.
Това не прави Xperia автоматично по-добър телефон. Прави го различен телефон за различна публика. И тук вероятно се крие отговорът защо Sony още не се е отказала.
Компанията вече няма нужда Xperia да побеждава iPhone или Galaxy по продажби. Смартфонът е още една точка от огромната технологична екосистема на Sony, която включва фотография, аудио, телевизори, PlayStation и – особено важно – бизнеса с изображения и CMOS сензори. Самата компания определя този бизнес като стратегически и продължава да инвестира сериозно в него.
Затова историята на Xperia не е точно история за провал. По-скоро е история за компания, която два пъти изгуби масовия пазар, но намери причина да не го напуска напълно.
Sony Ericsson някога искаше милиони хора да носят Walkman и Cyber-shot в джоба си.
Sony Xperia през 2026 г. иска нещо далеч по-скромно – достатъчно хора все още да искат телефон, който никой друг вече не прави по същия начин.
