Джеймс Уотсън, един от създателите на модела на ДНК, почина на 97 години в хоспис в Лонг Айлънд, щата Ню Йорк. Новината бе потвърдена от лабораторията Cold Spring Harbor, където Уотсън работи десетилетия и ръководи изследванията, превърнали го в легенда на съвременната наука, пише kaldata.com.
Така си отиде човекът, който разшифрова тайната на живота, но по-късно бе отхвърлен от света, който някога му се възхищаваше.
От гениално дете до научна икона
Роден през 1927 г. в Чикаго, Уотсън проявява изключителна интелигентност още в ранна възраст – само на 15 години е приет в Чикагския университет.
След като защитава докторска степен, заминава за Копенхаген, за да специализира при биохимика Херман Калкар, а по-късно съдбата го отвежда в легендарната лаборатория "Кавендиш" в Кеймбридж. Там среща Франсис Крик – човекът, с когото ще промени завинаги биологията.
През 1953 г. двамата представят своя модел на двойната спирала на ДНК – дезоксирибонуклеиновата киселина, която носи генетичната информация на всички живи организми. Работата им, стъпила и върху данните на Морис Уилкинс и Розалинд Франклин, поставя основите на молекулярната биология, отваряйки пътя към генното инженерство, персонализираната медицина и разгадаването на човешкия геном.
За това откритие Уотсън, Крик и Уилкинс получават Нобеловата награда за физиология и медицина през 1962 г.
Падението на един гений
Славата обаче не трае вечно. Десетилетия по-късно Уотсън ще бъде запомнен не само като откривател, но и като централна фигура в един от най-големите скандали в историята на науката.
През 2007 г. той предизвика буря с изказване, че хората от африкански произход имат "по-нисък интелект" – твърдение, което доведе до пълна изолация в научните среди. Доходите му се сринаха, а името му беше изтрито от академичния елит.
През 2014 г. бе принуден да продаде Нобеловата си награда на търг за 4,1 милиона долара. Руският милиардер Алишер Усманов я изкупи и му я върна, като заяви: "Такъв човек трябва да притежава наградата си, независимо от грешките си."
Гений и трагедия
Джеймс Уотсън остава противоречив символ на човешкия гений – човек, който "прочете" кода на живота, но не успя да разчете сложността на самото човечество.
Неговият живот е история за възход и падение, за гений и слабост, за това как най-великите умове могат да създадат нов свят – и в същото време да изгубят собствения си.
