Съпругата на Тодор Живков - доктор Мара Малеева, все още е много тачена заради лекарските си умения в село Говедарци, а нейни лични вещи и медикаменти, с които е лекувала, са запазени повече от 80 години. Това съобщава "България Днес".
В китното планинско селце като бебе е живяла и единствената дъщеря на Тато - Людмила. По това време Живков не е всемогъщият Първи в държавата, а създава тайни партийни организации, които подготвят преврата на 9 септември 1944 г.
"Жената на Тодор Живков - Мара Малеева, идва в Говедарци в началото на 40-те години. Разпределена е да работи тук като лекар", казва Бойчо Шуманов, бивш кмет на селото и допълва:
"Историята съм я научил от моя баща и ви я разказвам такава, каквато ми е споделяна от него. Хората в нашето село почти нямали пари.
Обменяли помежду си това, което са произвели в двора и от животните. Зеленчуци и плодове. Мляко и сирене, понякога месо.
Когато някой се разболеел, тичали при доктор Мара Малеева и тя лекувала закъсалите без заплащане. Селяните се отплащали с кой каквото може. Ей така, за да не са с празни ръце".
Бъдещият първи държавен ръководител Тодор Живков, а по това време пресен младоженец, навестявал булката си в Говедарци. Но и доста внимавал да не го арестува властта за незаконната му партийна дейност.
Живков и Мара Малеева се женят през 1939 г. в Павликени. След като живеят за кратко в селата Лесичево, Оризово и Правец, Мара се установява в Говедарци.
По това време мъжът й продължава да се скита като нелегален. Това са тежки времена за семейството. Но все пак Тодор и Мара имат и една голяма радост - сдобиват се с дъщеря, която кръщават Людмила. Момичето се ражда на 26 юли 1942 г. в Говедарци. С нейното идване на бял свят е свързана още една местна история.
"Докторката не е имала кърма и се обръща за помощ към една от местните жени, която се казва Трънка Вутов", разказва Бойчо Шуманов и допълва:
"Трънка става млечна майка на Людмила Живкова. Кърми я заедно с нейния роден син Васил.
След 9 септември, когато се установява комунистическата власт в България, Мара Малеева заедно с дъщеря си Людмила отиват да живеят в София при Тодор Живков. Години наред къщата на Мара тук, в Говедарци, е пазена като част от мемориален комплекс.
Но след като Живков пада от власт на 10 ноември 1989 г., къщата е разбита и разграбена. Изчезва и барелеф с образа на доктор Мара Малеева, който се е намирал пред входа. Но не всички следи към живота на семейство Живкови в Говедарци са заличени".
Лорита Христова, настоящ кмет на селото, прави всичко възможно да открие поне част от вещите на Мара Малеева.
"Прерових внимателно всяко ъгълче на къщата, която беше запустяла", разказва Христова и допълва: "Намерих медицински книги на руски език, които са принадлежали на съпругата на Тодор Живков. Както и кутии с лекарства, някои от които все още не са разпечатвани.
За мен това са знаци от един достойно изживян човешки живот. Предстои къщата, в която е живяла Мара Малеева, да бъде преустроена в местен информационен център.
Идеята е част от него да бъде посветена на съпругата на Тодор Живков. Вярвам, че историята трябва да се опазва. А семейство Живкови са важна част от събитията, белязали миналото на България".
Любопитен случай от своето детство с участието на Тодор Живков си спомня Бойчо Шуманов. Годината е 1963, Тато вече е първият човек в държавата и идва на посещение в Говедарци.
"Тате ме заведе в бръснарницата да ме подстриже за посещението на делегацията",- спомня си Бойчо, който тогава е в началното училище. -
"Заведе ме на посрещането да видя кой управлява държавата. Имаше в селото един Чарли, който си обичаше чашката. Нашите местни управници не искаха много-много той да се мотае около делегацията от София.
Пристига Живков, посрещат го хората... И по едно време се появява Чарли, облечен в едни дочени работни дрехи. Ни в клин, ни в ръкав почва да вика: "Тодоре, Тодоре"... Живков се обръща и вика: "Чарли, ти ли си бре?". Двамата започнаха да се прегръщат.
Тошо го пита как е и дали му стигат парите. Чарли му отговаря, че е добре и работи като товарач. Живков бръкна в джоба на шлифера и извади пачка с петолевки. Тъкмо ги бяха пуснали в обращение, от онези с образа на Георги Димитров.
Даде ги на Чарли и вика: "Да се почерпиш!". Онзи ги взема и пита: "А ти помниш ли как те биех на карти?".
"Помня бе, как да не помня", отговори му Тодор Живков. Познавали са се от времената, когато Тато е бил нелегален. И той не го беше забравил".
