Изследователи установиха, че река Ефрат, която преминава през Турция, Сирия и Ирак, преди да се влее в Персийския залив — както е предсказано в Библията — пресъхва изключително бързо.
Според учените зад изчезването ѝ се крият съвсем реални фактори, пише Hidden Truth.
Река Ефрат е най-голямата речна система в Западна Азия, с водосборен басейн, простиращ се и в Иран. Тя тече успоредно с река Тигър, а земите около двете реки исторически са били част от Плодородния полумесец — място с идеални условия за развитие на уседнало земеделие, довело до възникването на едни от първите градски цивилизации в света.
Любопитно е, че в Библията има предупреждение за пресъхването на река Ефрат. В Откровението — кулминационната част на Новия Завет — Ефрат се превръща в сцена на апокалипсис:
„Шестият ангел изля чашата си върху великата река Ефрат, и водата ѝ пресъхна, за да се подготви пътят за царете от Изтока.“
Речната система Тигър–Ефрат, която някога е поддържала плодородни земи, сега пресъхва с ужасяваща скорост. Експерти от иракското Министерство на водните ресурси предупреждават, че двете реки може да пресъхнат напълно до 2040 г. поради спад в нивата на водата и засушавания, причинени от климатичните промени.
Наблюденията показват, че само за няколко десетилетия водните потоци в системата Тигър–Ефрат са намалели до почти половината от средния годишен обем в години на суша. Сателитни изображения разкриват, че между 2003 и 2013 г. речните басейни на Тигър и Ефрат са загубили 144 кубически километра прясна вода. В резултат на това нивата на водата в цялата система са сред най-ниските, записвани някога.
Най-уязвимият регион
Една от основните причини за пресъхването на речната система е климатичната криза, пред която е изправен целият свят. За съжаление, Близкият изток е сред най-уязвимите региони към климатичните промени — факт, който според учените само ще влоши положението.
Лошите новини за околната среда вещаят още по-лошо бъдеще за хората. Около 60 милиона души зависят от водата от системата Тигър–Ефрат, като най-голяма част от тях живеят в Турция и Ирак. От началото на 2000-те години международното сътрудничество за управление на басейна е почти замразено, което допринася както за локални напрежения, така и за геополитически конфликти между страните-наблюдатели на реката.
Освен заплахата от конфликти и насилие, учените се опасяват и от разпространение на болести: рискът от епидемии от холера, варицела, морбили и коремен тиф е реален и расте с всяка година.
