Преди повече от две хиляди години кораб, превозващ голямо количество желязо, потъва в река Дунав в района на днешна Австрия. Археолозите са открили, че това „ръждясало съкровище“ се състои от 500 железни пръта – най-големият скриш от древно желязо, откриван някога в Европа. Това количество метал би било достатъчно за въоръжаване на цяла армия, според Live Science.
Колекцията е открита през 2019 г., когато работници, копаещи чакъл от реката близо до село Дайнхам, забелязват няколко необичайни железни предмета с два края и ги съобщават на Австрийската служба за национални паметници.
„Истинско малко чудо е, че най-голямата масова находка от праисторически железни пръти в Европа не е попаднала в ръцете на търговци на скрап“, казва в изявление Петер Требше, археолог от университета в Инсбрук, Австрия.
В проучване, публикувано на 21 септември в списанието Antiquity, Требше и съавторът Марион Беранже, археолог в Технологичния университет Белфор-Монбелиар във Франция, подробно описват своя анализ на уникална колекция от древно желязо, датиращо от 3-ти и 2-ри век пр.н.е.
Сред стотици железни фрагменти, извлечени от чакълести насипи, Требше и Беранже откриват 193 цели железни пръта и 307 частични пръта, общо 500 пръта, изгубени във водите на Дунав преди векове. Прътите са били със средна дължина 28,5 сантиметра и са тежали приблизително 2 килограма. Общото тегло на колекцията е почти един тон.
В същото време железните пръти от Дейнхем не са били готови продукти. Вместо това, тези двустенни полуготови продукти, понякога наричани блокове, са били грубо обработени междинни продукти, от които ковачът по-късно е изковавал други предмети.
Такива полуготови продукти биха били достатъчни за изработката на приблизително 500 меча, каза Требше.
„Желязото от Дейнхем би било достатъчно, за да въоръжи голяма група воини“, добави той.
Тъй като желязото е открито по време на добив на чакъл с помощта на голям багер, оригиналният археологически контекст на находката е нарушен. В резултат на това археолозите не са успели да определят как металът се е озовал в Дунав.
„Възможността за ритуално погребение не може да бъде изключена“, пишат изследователите в своята статия, но „повечето изследвания на речни находки стигат до заключението, че железните пръти са били изгубени по време на транспортирането.“ Требше подчерта:
„Невероятно е, че толкова голямо количество желязо е било транспортирано едновременно в късната желязна епоха и че е било налично в една единствена разменна сделка. Тази находка свидетелства за растежа на капацитета за производство на желязо, постигнат през III-II век пр.н.е. в Дунавския регион.“
Превод и редакция: БЛИЦ
