Сензационно от архивите на Ватикана: Българският папа се среща с извънземните СНИМКИ

В последно време все повече данни се разкриват от военни архиви и свидетели за НЛО и извънземни форми на разумен живот. Малцина обаче подозират, че един религиозен лидер се е срещал с братята по разум от космоса. Това е папа Йоан ХХIII, известен като Българския папа.

Знаменателната 2000 г. за Ватикана започва с обявяването за блажен на папа Йоан XXIII, наричан у нас Българския папа, защото кариерата му на духовник започва именно от страната ни. Случайно или не, но оттогава от центъра на римокатолицизма започнаха да дават знаци за съществуването на извънземни форми на разумен живот.

1500 лв. Казино Бонус за Нови Клиенти на efbet.com

Вярата в тях не противоречала на вярата в Бог, а дори някой пришълец да дойде на Земята, той вероятно също е създаден от Бога, казват от ватиканската обсерватория.

Божията нива

Кой е папа Йоан XXIII? Неговият живот като ратник на Божията нива е белязан с изключителни събития и факти. Съвременник е на две световни войни и Студената война, той отдава всичките си сили за запазването на вярата и добродетелите у своите енориаши при всички свои послушания.

Когато на 28 октомври 1958 г. конклавът го избира за 261-вия папа, той приема името Йоан ХХIII, което почти 6 века никой папа не го пожелава. Сякаш е прокълнато.

Причината е, че между 1410 и 1415 г. друг папа е носил това название, но е бил низвергнат от събора в Констанц и е обявен за антипапа заради безброй грехове. Известен е като пирата папа Балтазаре Коса и е изтрит от официалния списък на папите.

Каноничният Йоан ХХIII също има доста интересна съдба и според разкрития на кардинали не е бил пират, но e бил избран сред земляните от пришълци за контакт със Земята.

Табу

Може би това не е случайно. Йоан 23 е един от най-успешните дипломати на Ватикана, високо ерудиран, ползващ няколко езика, включително български, с морал и вяра, които рядко се срещат ненакърнени у толкова високопоставени люде.

През 2005 г. кардинал Лорис Каповила, който е бил секретар на папа Йоан, взривява католическият свят, като разказва за срещата на наместника на Христос на Земята с извънземни. Кардиналът твърди, че папата никога не е крил този факт, но просто го е премълчал, като не го е афиширал официално.

Каповила си спомня, че един ден той и папата се разхождали в разиденцията в Кастел Гандолфо. Изведнъж пред тях на нивото на една врата височина се появила златиста аура, после във въздуха се отворил многоцветен портал като във фантастичен филм, който имал невероятни отблясъци, виждащи се на огромно разстояние. От портала излязло едно красиво създание, но неприличащо на човек.

Двамата свещеници, мислейки, че това е ангел Божий, паднали на колене и започнали да се молят горещо. Но съществото дало знак, че иска да остане само с Негово Светейшество. Според спомените на кардинала извънземното и папата стоели и разговаряли, но за какво - той не чул. Скоро след това пришълецът изчезнал.

Дали гостът е бил от друга галактика или от паралелен свят, на какъв ранг е съществото в своя вид или раса, кардиналът споделя, че не знае. Приживе папата не е казвал за какво са си говорили и как са комуникирали - чрез реч или телепатично. Йоан ХХIII само въздъхнал: „Децата на Бог са навсякъде, въпреки че не всички ни приемат за братя“. Това откровение буди още въпроси - дали извънземното е било добронамерено към човешкия род и дали е признало, че също е Божие създание.

12 деца

Папата, осъществил контакт с извънземните, се ражда на 25 ноември 1881 г. в Сото ил Монте, Италия, като Анджело Джузепе Ронкали в бедно семейство с 12 деца. Започва своята духовна кариера в Бергамо, където учи в семинария, а след като завършва теология в Рим, става секретар на епископа на Бергамо монсеньор Tедески.

Негов житейски девиз става „Покорство и мир“. След Първата световна война, когато служи като поручик - свещеник, Ронкали става ректор на Висшата семинария в Бергамо и президент на Конгрегацията за разпространение на вярата. А от 1925 г. започва църковно-дипломатическа дейност.

И първото му назначение е в България. Папа Бенедикт XV го назначава за визитор (нунций) на Светия престол. Той поема назначението си в Страната на розите на знаменателната за българите дата 3 март и остава в историята като Българския папа.

Задачата му е на помирител и обединител на католиците на Балканите. През следващите няколко десетилетия си извоюва славата на миротворец от планетарен мащаб, така че срещата му с извънземните вероятно не е била никак случайна.

Боголюбив народ

За българите приживе той казвал, че са благороден, храбър и боголюбив народ. За 10-те години, които Ронкали служи на църквата в България, той добива известност и печели любовта и доверието както на обикновените хора, така и на висшите кръгове и царя.

Ронкали е готов да помогне на всички, независимо от произход и религия. Той прави срещи с висши представители на Светия синод за решения по общи казуси.

Атентат

Още с пристигането си става свидетел на комунистическия атентат в църквата „Света Неделя“. Католическата болница приема и лекува ранени и болни по предложение именно на нунция. Обикаля епархиите по всички краища, за да служи и обединява вярващите, понякога пътува дори с волска каруца или пеша.

През 1928 г. след разрушителното Чирпанско земетресение отецът е на място сред руините, помага на пострадалите както финансово, така и с утешителни слова.

Ронкали винаги е поддържал българската позиция за Македония, давал е подслон и храна на бежанците. Допринася изключително много за брака на цар Борис III с принцеса Йоана Савойска, след което стават доста близки с монарха до неговата внезапна кончина.

Бъдещият папа лобира във Ватикана за була за царската сватба и решението по конституция престолонаследникът после да има православно кръщение. Въобще мисията му на миротворец бележи неговото цяло служение.

През 1935 г. Ронкали се мести в Истанбул, Турция, и отговаря за тамошните епархии и тези в Гърция. По времето на Втората световна война той остро осъжда гоненията и геноцида над евреите. Пише писмо до цар Борис III в защита на българските евреи и тези в Македония и Тракия.

Докато Ватиканът не смее да вземе отношение и дори прелати симпатизират на нацистите, Ронкали започва собствена борба за спасението на всеки преследван. По онова време започва да организира канали за превеждане на бегълци от режима на Хитлер към Светите земи и по-конкретно към Палестина.

Дори изповядва и убеждава немския посланик в Турция Фон Папен (католик) да си затваря очите и да не възпрепятства спасителната християнска кауза. А след края на войната за милата му България организира пратеници до европейските столици за облекчение на репарациите като победена страна.

Париж

В края на войната - през 1944 г., помощник държавният секретар на Ватикана го предлага за нунций в Париж. Това е от особена важност, тъй като предшественикът му кардинал Валери е поддържал близки отношения с нацистите и режима от Виши. Той е отзован по поръчка на Дьо Гол, а Ронкали имал тежката задача да умиротворява новата власт с епископи, сътрудничели под една или друга форма на националсоциалистите. През 1946 г. Кимон Георгиев, Васил Коларов и отец Озон Дампера го посещават в Апостолическата нунциатура в Париж.

Под предлог да му благодарят, че се е застъпил за България на мирната конференция, те съобщили, че се готви референдум за република, като поискали от него да предаде на царското семейство доброволно да се оттегли от властта.

През 1952 г., когато Държавна сигурност и партийното ръководство организират дела и присъди над католическите свещеници и издават 6 смъртни присъди, Ронкали изпраща протестно писмо до Вълко Червенков. То остава скрито за широката публика, но в него лично се застъпвал за канонизирания в днешно време епископ Евгени Босилков.

Далай Лама

Но миротворческата мисия на Ронкали обхваща не само осите София, Атина, Анкара и Рим-Париж. Той поема поклонничество до Светите земи, Бейрут, Египет и Непал. Върви по стъпките на Иисус и Дева Мария, среща се с духовници от различни вероизповедния като Далай лама. Търси сближаване с всички в името на Единния Бог.

Може би и затова братята по разум от Космоса го удостояват с визита, коментират днес богомолци. Последното послушание на епископ Ронкали, преди конклавът да му даде папската тиара, е като патриарх на Венеция. На 28 октомври 1958 г. той сяда на папския престол. Първата му задача е да укрепи авторитета на папската институция, да върне ролята на църквата в обществения живот и вярата в Бога. През 1962 г. той организира Втория ватикански събор за реформиране на остарелите догми на католицизма.

На събора има и представители на Българската православна църква, като папата пледирал за нов икуменизъм и сближаване в разделената Христова църква. Той открил събора със следните слова: „Да отворим прозорците, да влезе ведър полъх в църквата“.

Това обаче среща отпора от страна на някои закостенели прелати. Българският папа не доживява да види плода на своята реформаторска мисия, но неговият наследник папа Павел VI и Вселенският патриарх Антигорас, стъпвайки на делото му, вдигат взаимната анатема, държала силно враждебни църквите цели 1000 г.

Вразуми Хрушчов и предотврати ядрена война

Папа Йоан ХХIII опитва да смекчи и силното противопоставяне между Великите сили по времето на Студената война. В енцикликата на събора са думите му: „Отношенията в политиката като тези между човеците трябва да се регулират не чрез силата на оръжието, а в светлината на разума, в истината, справедливостта и активната солидарност“.

Дори когато е диагностициран с рак на стомаха през 1962 г., папата не изоставя ролята си на планетарен умиротворител. Още преди това той се опитва да подобри връзките със СССР и да стопли отношенията му със Запада.

Знае се, че лично е водил кореспонденция с лидера Никита Хрушчов. Приема в покоите си дъщеря му и съпруга й, кадър на КГБ. За юбилея на папата през 1961 г. Хрушчов му пише: „Ние не сме различни, има общо между нас“. А Българският папа му отговаря: „Да, така е, защото и двамата сме селяни“.

Когато започва карибската криза в Куба през 1962 г. той пише на съветския лидер, че трябва да опази Божието творение - живота: „Хрушчов, вие трябва да спрете с тези ракети.“ После поема и ролята на посредник между президента Кенеди и руския държавен глава. Според някои изследователи именно намесата на папата е спасила света от ядрена война. В знак на благодарност светът нарича папа Йоан 23 пастир на мира.

След беатификацията му от папа Йоан Павел II през 2014 г. в първата неделя след Възнесение Христово папа Франциск го канонизира за светец, а Вторият ватикански събор обявява 11 октомври за дата на литургическото му честване.

Йоан Павел II донесе негови мощи в София

Това лято се навършиха 60 години от кончината на Йоан ХХIII.

Той умира на 3 юни 1963 и е погребан в катедралата „Св. Петър“ във Ватикана. Обявен е за Човек на годината в сп. „Тайм“, носител е на френския орден на Почетния легион, на редица награди на държави и организации от цял свят.

Частица от мощите му се намира в католическия храм „Св. Йосиф“ в центъра на София, дарена от папа Йоан Павел II при посещението му в България. А в знак на почит пред храма българската общественост е поставила паметник-статуя на Българския папа.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук