Шест изобретения от Втората световна война, които промениха ежедневието ни

Едно от най-мрачните събития в годините на Втората световна война е изобретяването на атомната бомба, пише profit.bg.

През август 1945 г. Съединените американски щати извършват първата (и засега единствена) атомна атака срещу японските градове Хирошима и Нагазаки. В бомардировките загиват между 110 000 и 210 000 души.

Атомните оръжия остават в историята със своя разрушителен ефект, но през Втората световна война започват да се произвеждат и други неща, които променят завинаги ежедневието на хората в градивна посока.

Някои от тези иновации са базирани на разработки отпреди войната, но намират реално приложение по време на конфликта, благодарение на това, че са финансирани от правителствата на воюващите страни.

Ето шест неща, които се появяват по време на световния конфликт, а след него продължават да се използват в различни сфери на индустрията и бита.

1. Противогрипните ваксини

Епидемията от т. нар. "испански грип" през 1918 и 1919 г. в края на Първата световна война мотивира американската армия да разработи първата противогрипна ваксина. Учените успяват да изолират няколко грипни вируса през 30-те и 40-те години на миналия век, а армията спонсорира разработването на ваксини срещу тях.

През 1945 г. подобен препарат за първи път е одобрен за използване за военни цели. Цивилното му приложение започва от следващата 1946 г. Един от хората, които работят по този проект, е американският имунолог Джонас Солк, който по-късно - през 50-те години, открива и ваксината срещу полиомиелит.

2. Пеницилинът

Преди да започне масовото използване на антибиотици, като пеницилина, дори и малки наранявания или одрасквания е можело да доведат до фатални последствия. Шотландският учен Александър Флеминг открива пеницилина през 1928 г., но едва в годините на Втората световна война той започва да се произвежда в САЩ под формата на масов медикамент.

Осигуряването на достатъчни количества пеницилин за американската армия става приоритет за военното министерство във Вашингтон и в пропагандните плакати от онова време се определя като "състезание със смъртта". Военните хирурзи са впечатлени от качествата на пеницилина и огромния ефект, който той оказва върху шансовете за оцеляване на войниците, ранени на бойното поле.

Лекарството е толкова важно за спечелването на войната, според генералния щаб, че когато се подготвя десантът в Нормандия през 1944 г., за съюзническите войски са произведени 2.3 милиона дози пеницилин. След войната и цивилното население получава достъп до медикамента.

3. Реактивните двигатели

Британският инженер Франк Уитъл, който служи в Кралските военновъздушни сили, патентова първия реактивен двигател през 1930 г. Първата държава обаче, която извършва реален полет с реактивен самолет, е Германия. Тестовите полети са проведени през август 1939 г., малко преди нахлуването на германската армия в Полша, което дава началото на Втората световна война.

С напредването на войната британската армия също разработва самолети, базирани върху двигателите на Уитъл. Първият полет с британски реактивен самолет е извършен на 15 май 1941 г.

Реактивните самолети са много по-бързи от витловите, но в същото време се нуждаят от повече гориво и са по-трудни за управление. Те не успяват да окажат голямо влияние върху хода на военните действия, тъй като се намират в ранната фаза на своето развитие и до самия край на конфликта не се произвеждат масово.

Но в следващите няколко десетилетия реактивните двигатели преобразяват изцяло както военната, така и цивилната авиация.

4. Вливането на кръвна плазма

По време на Втората световна война американският хирург Чарлз Дрю стандартизира производството на кръвна плазма за медицински цели. То ставало чрез смесване на замразена кръвна плазма с дестилирана вода в стерилни съдове.

За разлика от кръвта, кръвната плазма може да се прелива на всеки човек, независимо от неговата кръвна група. Това я прави и много по-лесна за използване на бойното поле и в други спешни ситуации.

5. Компютрите

До 40-те години на миналия век думата думата "изчислители" (от англ. computers) се използвала най-вече за живи хора, които извършвали сложни изчислителни операции.

В годините на Втората световна война САЩ разработват машини, които да изчисляват балистични траектории. Хората, които преди това се занимавали с тези изчисления на ръка, се преквалифицирали да програмират въпросните машини.

Сред тях били и учени от ранга на Джийн Дженинс Бартик и Франсис Елизабет Холбъртън, които впоследствие създали първите компютърни хардуерни и софтуерни компоненти. Лейтенант Грейс Хопър пък разработва първия компютърен език в университета в Харвард.

От другата страна на Атлантика - във Великобритания, Алън Тюринг изобратява електромеханично устройство, което успява да разшифрова сложната германска кодираща машина Енигма. Технически това изобретение не прилича на съвременните компютри, но е един от техните предшественици.

6. Радарът

Първата практическа радарна система е създадена от британския физик сър Робърт Уотсън-Уат през 1935 г. През 1939 г. Великобритания инсталира мрежа от радарни устройства по своето южно и източно крайбрежие.

През 40-те години радиационната лаборатория на Масачузетския технологичен институт отбелязва огромен напредък в развитието на радарната технология.

Любопитното е, че в началната фаза на разработката идеята е била електромагните лъчения да се използват като оръжие. Правели са се опити с тях да бъдат поразявани живи цели, например пилотите на самолетите.

Впоследствие става ясно, че това е невъзможно, но в хода на експериментите учените установяват, че електромагнитните лъчи се "отразяват" в обектите по подобие на звуковите вълни, използвани в сонарите.

Така се ражда идеята за радара и неговата способност да засича движещи се обекти. По време на войната той се използва за откриване на вражески кораби и самолети, а впоследствие намира приложение и в цивилния живот, като се използва за насочване на самолетите на летищата и за предсказване на метеорологичните явления.