Мястото на гроба на св. Константин-Кирил Философ остава и до днес голям загадка. Знае се, че е бил в базиликата „Сан Клементе“ в Рим, но точното му нахождение и до днес e мистерия, пише Телеграф.

Миряни и днес коментират религиозната конспирация, че около кончината на славянобългарския учител са ставали големи чудеса на гроба му, а хората се стичали от близо и далеч.

Но след Великата схизма от 1054 г., за да избегне разрастване на култа към един православен монах-книжовник, властите в католическия Рим взели мерки. Така гробът и мощите му изчезват без следа скоро след кончината на българина на 14 февруари през 869 г.

Начален Бонус до 1500 лв. за Онлайн Казино Игри от efbet!

Стенописът

Към саркофага e сочил един уникален стенопис, пазещ може би най-ранното изображение на Солунските братя. Той изобразява „Частния съд на св. Кирил“, когато той е на границата между живота и смъртта, призван за почивка от трудовете си в покоите на Бога.

От двете страни на седналия в средата на композицията Иисус Христос са двамата крилати Архангели Михаил и Гавриил.

Тук са Св. Андрей Първозвани, Св. Климент папа Римски, чиито мощи братята откриват. Коленичил пред Арх. Гавриил е Методий, държащ потир и дълга бяла кърпа в ръцете си, като напомняне за ритуалното измиване и предсмъртното вкусване на тайнството Евхаристия.

Брат му св. Кирил е от другата страна на Божия син. Някои изследователи на живописта в базиликата „Сан Клементе“ са склонни да приемат, че изображението над гроба на Кирил е нарисувано от самия Методий, тъй като разчитат балкански стил във фреската.

Орисия

За този стенопис се знае, че е бил създаден през IX век, затрупан с пръст през XII век и разкрит при археологически разкопки едва през 1862 година, когато по неизвестни причини не е било пристъпено към незабавна реставрация.

За съжаление артефактът е вече унищожен. Светлин Босилков публикува в своята книга „Кирил и Методий в Рим“(1970 г.) малка черно-бяла фотография от оригиналния стенопис „Частният съд на Св. Кирил“, както и една цветна репродукция от акварелното копие от XIX век, пазено в Понтификалния институт на Ватикана. Но кой и кога е нарисувал последното, остава загадка. Според германския йезуит Йозеф Вилперт мястото на Кириловия гроб е в подземията на днешния храм именно в притвора, точно под сцената с Частния съд.

В началото на XX век археолози уж откриват следи от саркофага на св. Кирил. Но мястото изглежда подозрително голямо и доста удобно за бъдещи височайши държавни посещения. Българският соцръководител Тодор Живков посещава Ватикана през 1975 г. и тогава на отсрещната стена на предполагаемия гроб е поставена и голяма мозайка на светите братя с надпис: „От признателния български народ“.

Днешният игумен на обитeлта - францисканският монах Пол Лоулър, обаче сочи трето място. Според него то отново е в подземията на базиликата, което е логично, тъй като през XII век тя е достроявана и разширявана с няколко метра нагоре и встрани.

Точно от дясната страна на някогашния олтар на античната базилика личи издълбано място на височината на човешкия пояс. Там абатът предполага, че е стоял саркофагът на св. Кирил. Над него има доста запазено изображение на православен монах с брада, но ореолът му е изкъртен сякаш нарочно, липсва и надписът отдолу, отново заличен, вероятно през Средновековието от доброжелатели. Така че днес не може да се разбере кой е този източен светия.

Влияние

Може би отговор на загадката дава времето, когато са живели и работили Кирил и Методий, което е било доста бурно и вече личали признаците на скорошното разделение на Христовата църква на Източна и Западна. Това е време и в което Константинополската патриаршия и Рим упорито вече си съперничат за влияние по българските земи. Решението на Константинополския събор от 870 г. относно Българската църква и неговите последици били страшен и неочакван удар за Рим, защото последният загубвал влиянието си над голямата българска държава.

Заедно с това изникнал и страхът, че по пътя на България могат да поемат и хървати, и моравци, и панонци. Първите години на старобългарската писменост и българската самостоятелна църква са свързани неотменно и с живота на Св. патриарх Фотий, личност с големи заслуги за Православието.

Неговата кореспонденция с главите на римската църква - папите Николай I, Адриан II, Йоан VIII, Марин, Стефан V/VI - разкриват духовното превъзходство на водача на Константинополската църква, неговата мъдрост и благост.

Светият старец обаче бил принуден да се оттегли от катедрата си през 886 г. заради интригите на своите неприятели - тайни привърженици на Рим. Реално до свалянето на патриарха Солунските братя са се ползвали с неговата безрезервна подкрепа. Не е за пренебрегване фактът, че Кирил е учил и учителствал в Магнаурската школа, заемайки катедрата на своя учител Фотий. Може би, имайки неговия пресветъл пример, и Кирил до сетния си дъх не отстъпа от Православието.

Мисии

Император Михаил III и патриарх Фотий изпращат светите братя като свои мисионери в земите на Източна и Централна Европа, за да посвещават славянските народи в истинната православна християнска вяра. За целта между 855 и 862 г. братята създали нова писменост, наричана глаголица, чрез която езичниците да се докоснат до Божието слово.

Братята изпълнявали с лекота обаче и други сложни научни и дипломатически мисии. При една от тях откриват мощите на Св. Климент - епископ на Сердика (днес София) и един от първите римски папи. Тялото на Св. Климент I е спасено през 861 г. именно от св. Кирил Философ при мисията му в хазарския хаганат в Херсон (Крим).

Малко по-късно през 867 г. двамата братя са поканени от папата в Рим, като предвидливо обаче вземат останките на св. Климент с тях. Тогава тялото на покойния папа е тържествено препогребано в базиликата "Сан Клементе". Това богоугодно дело фактически е осигурило освещаването на глаголическото писмо от властта в Рим, създадено от светите братя. Това се случва на церемония в голямата базилика "Санта Мария Маджоре", където папа Адриан II признава славянския език за равнопоставен на гръцкия и латинския и освещава литургичните книги, написани с новата азбука - глаголица.

Отношение

Но наистина ли е било толкова положително отношението на римските папи, както и днес се твърди. Безспорен е фактът, че водачите на римокатолицизма в по- ново време са направили всичко възможно, за да подчертаят своята подкрепа за Кирило-Методиевото дело поне външно.

Една от най-важните им стъпки е приемането на двамата братя за светии на католическата църква през 1880 г. и поддържането до наши дни на този култ. През 1980 г. Римокатолическата църква обявява двамата просветители на славянството за покровители на Европа и така утвърждава мястото им в световната култура и, разбира се, своята връзка с тях.

Но съществува и друга гледна точка. Архимандрит Серафим Алексиев разглежда непоследователността на папската политика спрямо славянските първоучители. Родният славист Васил Киселков също изтъква: „Понеже папа Адриан и неговите кардинали заемали напълно отрицателно становище спрямо предявените искания на Константина и Методия още от началото, на последните се наложило да престоят в Рим, както изглежда, повече от година и половина - факт, който сам по себе си потвърждава казаното…“

Британският музей

В своята книга за славянските апостоли д-р Никодим Милаш освен обширните си историко-богословски познания е ползвал и цяла поредица достоверни исторически документи от IX век. Те хвърлят обилна светлина и върху изследваните събития, станали преди повече от 1100 години. Това са най-вече оригинални папски послания, пазени в Британския музей (Лондон), но проучени и публикувани едва през миналото столетие.

Благодарение на придобитите от тези източници сведения става ясно, че всъщност светите братя Кирил и Методий са били добре приети от римските папи единствено когато

дейността им е подпомагала папските користни, властолюбиви цели и интереси. Когато това не се е случвало, папството е било враждебно и към тях, и към учениците им и е използвало всички възможни средства, за да им се противопостави.

Дискусии

Последните месеци от живота на св. Кирил са били напрегнати, изпълнени с денонощни богослужения, множество срещи и полемика, в които той упорито и с успех е защитавал православната християнска вяра. В пространното му житие четем: „А римляните постоянно прииждаха при него и го разпитваха за всичко и два, и три пъти получаваха разяснение от него.

Някой си евреин пък, който също така идваше, се препираше с него и веднъж му каза: „Според изчислението на годините още не е дошъл Христос, за Когото говорят пророците, че щял да се роди от девица.“ Като пресметна годините от Адама по родове, философът подробно му доказа, че е дошъл (Христос), и изчисли колко години има оттогава досега. И след като го поучи, отпусна го.“

Не е изненадващо, че след годините упорита работа и месеците на безпокойство и натрупана умора Св. Константин Кирил се разболява тежко в Рим. Преди смъртта си приема монашество с името Кирил. И до днес остава загадка защо толкова късно той се замонашва, а не го прави заедно с брат му на манастира „Полихрон“ в планината Олимп в началото на своята кариера.

От житието му става явно още, че малко преди да предаде Богу дух, на свети Кирил се удало да види Твореца, след което уморено въздъхнал: „Отсега аз вече не съм служител нито на царя, нито никому другиму на земята, а само на Бога Вседържителя: не бях, бидох и съм во веки амин.“

Изпратен бил с почести: „И папата заповяда на всички гърци, които бяха в Рим, а така също и на римляните, които бяха се стекли със свещи, да пеят над него и да го изпратят, както биха направили със самия папа. Това и сториха.“

Загадка

В житието е споменато, че преди погребението му са се опитали да разковат ковчега му и въпреки че много се мъчили, не могли да го сторят. Защо ли? Какво е било скрито в неговия ковчег? Този момент от историята не случайно е споменат.

„И така с ковчега го положиха в гроба, в дясната страна на олтара в църквата на св. Климента, където започнаха да стават много чудеса. Като видяха тия (чудеса), римляните още по-хубаво се привързаха към светинята му и почитта (му). И като нарисуваха иконата му над неговия гроб, започнаха да палят кандило и свещи над него денем и нощем, хвалейки Бога, Който прославя така, които Него славят, защото Нему (се пада) слава, чест и поклонение во веки веков. Амин.“ Така завършва Пространното житие на Св. Константин Кирил Философ.

А случайно ли е, че това място на чудеса е засипано с пръст по-късно. А мощите на светеца изчезват.

През 1857-1870 година големият италиански археолог Де Роси заедно с ирландеца Мълули разкопава долната, първоначалната църква на Св. Климент (затрупана през 12 век).

Тогава именно вдясно от олтара – в левия кораб до южната стена, се открива иззиданият и навремето облицован с мрамор гроб на Кирил Философ.

Близо до открития гроб са намерени остатъци от най-различни сцени, образи и композиции. Още навремето са направени копия на всички открити изображения. „Тези копия, които се пазят в Понтификалния институт по християнска археология в Рим, са от голямо значение за по-нататъшното проучване, тъй като стенописите днес са вече много избледнели и са изчезнали някои техни съществени детайли. Още през 1906 г. Джузепе Вилперт публикува труд върху живописта в първоначалната базилика „Сан Клементе“. За тези стенописи прави първи съобщения у нас Антон Митов през 1910 година.

Най-старото изображение на светите братя, датиращо от IX век, обаче е било пренебрегнато и унищожено.

За статията е използвано изследването на Галина Тодорова "Стенопис "Частният съд на Св. Константин Кирил Философ" от църквата „Сан Клементе“ в Рим от IX век“ .

Мощите изчезват по времето на Наполеон

Самата църква „Сан Клементе“ (или Св. Климент) се намира до Колизеума в Рим. Тя е построена още през IV век върху езическо светилище в чест а бог Митра. Тук през IX век е погребан Св. Константин Кирил Философ. През XII век е вдигната новата базилика на същото място. Останките (мощите) от Кириловия гроб са били изнесени от първата църква в горната - над нея. За тях съобщава Бароний през XVI век. Оттук в края на XVIII век те се губят вече. Появяват се сведения, че останки от св. Кирил са спасени по време на френската окупация в Рим през 1798 г. от отец Агостини от параклиса „Сан Доменико“, пише проф. Атанас Божков в книгата си „Изображенията на Кирил и Методий през вековете”.

В наши дни се появиха изненадващо. Дълго време се е смятало, че при нахлуването на Наполеоновите войски изчезва и ковчежето с мощите на св. Кирил. Никой не знае къде е то до 1963 г., когато ирландският каноник Ленард Бойл, служител в папския архив, започва издирването им. И открива малка част от тях в замъка на графовете Винченци.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук