Някои хора понякога изпитват силно желание да поръчат доставка на храна след работа, дори преди дори да са погледнали в хладилника. Но ако хората успеят да потиснат това желание, това е благодарение на нашия контрол на импулсите или инхибиторен контрол.
Този когнитивен процес ни позволява да ограничаваме импулсите в полза на по-подходящо поведение, което постига целите ни. Тази способност е от решаващо значение за оцеляването и експерименти показват, че много животински видове са способни да ограничават импулсите си.
Учени са използвали класически психологически експеримент за първи път, за да демонстрират, че азиатските слонове могат ефективно да ограничават импулсите си, за да се снабдят с храна. Резултатите от изследването са публикувани в списание PLOS One, съобщава ScienceAlert.
Шестнадесет азиатски слона, на възраст между 4 и 60 години, участваха в психологически експеримент, базиран на теста за избягване на препятствия.
Тестът за избягване на препятствия е класически психологически тест, при който на субект, в този случай слон, се представя цел - в този случай вкусен плод.
За да тестват потискането на импулсите, изследователите блокират привидно най-лесния и очевиден път към целта. Животното е принудено да избере алтернативен маршрут, което го кара да действа срещу непосредствения си импулс.
Учените поставили плода в прозрачна кутия. Преди основните тестове слоновете преминали през фаза на привикване, по време на която се научили да изваждат храна от непрозрачна кутия.
Наличието на невидима бариера обаче представлявало непознато предизвикателство за слоновете. Слоновете можели да видят плода и да го помиришат през малки дупки в предната стена на кутията, но не могли да го достигнат.
От другата страна на кутията има дупка, през която плодът можеше да се достигне с хобота. От слоновете се изисква да устоят на желанието да посегнат директно към храната, която виждат пред себе си, и вместо това да намерят обиколен път.
В крайна сметка слоновете успели да преминат този тест и да си вземат плода. Прозрачната бариера не заблудила слоновете.
По-възрастните слонове обаче изпитвали повече трудности при изпълнението на задачата, което може да показва спад в когнитивните функции с възрастта.
Това проучване не предоставя цялостна картина на интелигентността на слоновете, но служи като важна отправна точка за по-нататъшни изследвания.
Животните, които могат да контролират импулсивните си импулси, са склонни да имат по-сложен социален живот. А за слоновете социалните връзки играят решаваща роля, казват учените.
Превод и редакция: БЛИЦ
