1902 година. На пристанището в Бомбай се подготвя необикновено отплаване. На борда на параход са натоварени десетки тонове храна, индийска пръст, религиозни предмети и два гигантски сребърни съда със свещена вода от Ганг. 24 брахмански свещеници пречистват кораба, а на него са изградени шест отделни кухни. И всичко това заради един човек – махараджа Савай Мадхо Сингх II, който трябва да стигне до Лондон за коронацията на Едуард VII, без да се завърне у дома ритуално осквернен, пише "Стандарт".
Историята звучи почти като легенда, но зад нея стои едно от най-необичайните кралски пътешествия в началото на XX век.
Поканата, която трудно може да бъде отказана
Мадхо Сингх II управлява Джайпур от 1880 до 1922 г. Той е влиятелен индийски владетел, лоялен към британската корона, но същевременно стриктно се придържа към традиционните индуистки обичаи.
Затова поканата да присъства на коронацията на Едуард VII го изправя пред сериозна дилема.
За част от ортодоксалните индуисти прекосяването на океана означавало преминаване през т.нар. кала пани – „черните води“. В края на XIX и началото на XX век морското пътешествие можело да се възприема като нарушение на кастовите и ритуалните правила.
Отказът да присъства на коронацията обаче също имал своята политическа цена. Джайпур бил княжеска държава под британско върховенство, а присъствието на Мадхо Сингх на церемонията било важен знак за отношенията му с короната.
Така се ражда необикновеният компромис – махараджата ще замине за Англия, но ще се опита да пренесе със себе си религиозния си начин на живот.
Двата сребърни гиганта
Най-впечатляващата част от приготовленията са огромните сребърни съдове за вода, които и днес могат да бъдат видени в Градския дворец в Джайпур. Те приличат повече на метални цистерни с формата на гигантски урни, отколкото на предмети от дворцов сервиз.
В тях е пренесен огромен запас от свещена вода от Ганг, предназначен за престоя на владетеля извън Индия.
Именно тук се крие и тайната зад странния багаж. Не става дума за прищявка на богат владетел, който отказва да пие европейска вода. За Мадхо Сингх водата от Ганг има религиозно значение и му позволява да спазва своите правила за ритуална чистота далеч от дома.
С него отпътува и статуята на любимото му божество Гопалджи, придружена от свещеник. Храната първо била поднасяна на божеството и едва след това махараджата можел да я приема като прасад – осветена храна.
24 свещеници пречистват кораба
Оставал още един огромен проблем – самият параход. На обикновен европейски кораб се сервирал алкохол, приготвяло се месо, а условията нямали нищо общо с строгите изисквания на ортодоксалния индуистки двор.
Затова подготовката придобила невероятни размери.
24 брахмански свещеници извършили ритуално пречистване на кораба. На борда били изградени шест отделни кухни – за божеството, за махараджата, за благородниците, за брахманите, за учения Пандит Мадхусудан Оджа и за останалите членове на свитата.
Изградени били и четири нови тоалетни. Дори сапунът се оказал проблем. Тъй като някои сапуни по онова време съдържали животински мазнини, свитата взела със себе си индийска пръст, която да използва за почистване.
Следвал провиантът – брашно, ориз, леща, захар, гхи, подправки, сушени зеленчуци, стафиди и сладкиши.
Според хрониката става дума за около 600 пакета с общо тегло приблизително 75 тона. Това вече не било просто багаж. На кораба се качвала цяла малка част от Джайпур.
Гопалджи влиза пръв в Лондон
Преди отплаването Мадхо Сингх извършва самудра пуджан – ритуална молитва към океана. Едва след това параходът потегля от Бомбай. А пътуването до Англия продължава 18 дни. И когато групата пристига в Лондон, се случва още нещо забележително.
От гара „Виктория“ към резиденцията на махараджата потегля автомобилен кортеж. Но в първата кола не пътува владетелят. Там е Гопалджи. Махараджата влиза в Лондон след своето божество – символичен жест, чрез който цялото необичайно пътешествие придобива още по-дълбок религиозен смисъл.
Коронацията, която не се състоя навреме
Мадхо Сингх пристига за коронацията на Едуард VII, първоначално насрочена за 26 юни 1902 г. Само дни преди церемонията обаче кралят се разболява тежко и се налага спешна операция. Коронацията е отложена.
В крайна сметка тя се провежда на 9 август 1902 г., а Мадхо Сингх остава достатъчно дълго в Англия, за да присъства на събитията около нея.
През август той подарява на Едуард VII богато украсен меч, инкрустиран с диаманти, а на кралица Александра са поднесени произведения на майстори от Джайпур.
Повече от век по-късно необикновените съдове продължават да напомнят за това пътешествие. Те се пазят в Градския дворец в Джайпур и са се превърнали в един от най-разпознаваемите символи на историята на Мадхо Сингх II.
През 1922 г. е публикувана и хрониката „Пътуването до Англия на владетеля на Джайпур“, която разказва за приготовленията, религиозните ритуали, плаването и престоя в Лондон.
Така зад двата огромни сребърни съда се оказва скрита далеч по-интересна история – за владетел, който прекосява половината свят, но прави всичко възможно да не остави своя свят зад себе си.
