Всяко поколение преди 2018 г. е израснало в свят, където малките деца са били повече от възрастните хора. Така е функционирал светът през цялата му записана история. И тогава, тихо, без никакво предупреждение, това престана да бъде вярно.
През тази година две линии се пресичат и почти никой не усеща и не разбра, че това се случва, пише австралийски издание Space Daily.
ООН отбелязва, че „през 2018 г., за първи път в историята, световното население на хора на 65 и повече години е превъзхождало децата под 5-годишна възраст“.
Не за първи път от век, а за първи път изобщо
Хората на 65 и повече години сега са най-бързо нарастващата възрастова група в света, като делът им се е увеличил от 5,5% от световното население през 1974 г. до 10,3% през 2024 г. Това се равнява на приблизително 800 милиона души на 65 и повече години – повече от цялото население на Латинска Америка и Карибите.
Две бавни тенденции, които се сливат
Това не беше еднократно събитие. Това бяха две дълги, бавни линии на промени, които най-накрая се сливат. От една страна, хората живеят много по-дълго: в световен мащаб продължителността на живота при раждане се е увеличила от 64,0 години през 1990 г. до 73,3 през 2024 г. От друга страна, хората имат много по-малко деца. Средният брой раждания на жена в световен мащаб е спаднал от 3,31 през 1990 г. до 2,25 през 2024 г.
А ако се върнем към 60-те години на миналия век, ражданията са били по-близо до четири. ООН го казва директно: „на практика всяка страна“ сега наблюдава увеличение на дела на възрастните хора, защото хората живеят по-дълго и имат по-малко деца. Струва си да се отбележи думата „на практика“: застаряването е почти повсеместно, но не е еднакво и темпът варира значително от място на място. Нито пък е в застой.
Ли Джунхуа, заместник-генерален секретар на ООН по икономическите и социалните въпроси, заяви в публикацията от 2024 г., че „демографският пейзаж се е променил значително през последните години“. Той добави подробност, която си струва да се има предвид: „в някои страни плодовитостта сега е дори по-ниска от прогнозираната по-рано“, а някои региони с висока плодовитост също преживяват по-бърз спад от очакваното.
Как изглежда един свят, който върви в тази посока?
ООН очаква делът на хората на 65 и повече години да се удвои приблизително отново до 20,7% до 2074 г. До края на 2070-те години броят на хората на 65 и повече години се очаква да достигне 2,2 милиарда, надминавайки броя на децата под 18 години. ООН нарича по-широката промяна към застаряване на населението „до голяма степен необратима“ – силно твърдение, но числата зад него са упорити.
Някои места вече живеят в това бъдеще. Япония има най-висок дял от всички страни с изключение на Монако – 29% от населението ѝ е на 65 и повече години (Монако има 36%).
Ежедневието тихо се организира около възрастовия баланс в обществото: кой внася в пенсионните системи, кой работи в болници, дали даден град решава да построи училище или дом за възрастни хора. Променете баланса и всички тези въпроси се променят едновременно. Въпрос, на който никой няма ясен отговор. Тук свършва увереността. Знаем къде сме. Не сме съгласни с това, което следва.
Най-често срещаният проблем е икономическият, а една от версиите му е изразена от Торстен Слок от Deutsche Bank, който го формулира като въпрос: „Ключовият въпрос за инвеститорите в акции, лихвени проценти и кредити е дали световната икономика може да генерира достатъчен растеж на производителността, за да компенсира тези демографски тенденции.“ Казано по-просто: може ли икономиката да стане достатъчно ефективна, за да компенсира по-малкия брой работници на един пенсионер? Това е една формулировка, а не окончателна присъда.
Други не са убедени, че затихващият ефект е реален. Проучване на икономистите Дарон Аджемоглу и Паскуал Рестрепо установи, че „няма такава отрицателна връзка в данните“ между застаряването и икономическия растеж и ако изобщо има такава, има леко положителна. Те предполагат, че страните трябва да внедряват машини и автоматизация по-бързо, когато работната сила е оскъдна. Ефектът е спорен, не е очевиден.
Модел, който се е запазил през цялата записана човешка история, е приключил през нашия живот и повечето от нас дори не са забелязали годината, в която това се е случило. Но данните ясно ни казват това. Те не могат да ни кажат колко да се тревожим или дали един застаряващ свят е по-беден или просто различен. На тези въпроси ще отговорим в движение – най-вече като ги живеем.
