Когато в нощта на 30 септември 1791 г. леко опърпаната, но с имперско самочувствие публика в един виенски театър, изпада във френетичен възторг, никой не подозира, че се е случило чудо, пише Стандарт нюз.


Светът още не знае, че е получил една от най-любимите си опери - "Вълшебната флейта". Гьоте няма представа, че ще бъде така обсебен от музиката, че ще поиска да напише либрето за продължението й.

А напускащите салона напудрени мъже и жени изобщо не си дават сметка, че са участвали в... таен посветителски ритуал.

Единствено композиторът, който дирижира премиерата - онзи млад, ексцентричен

чудак с нахална усмивка

е наясно, че в този миг е направил троен удар. Подарил е на братята си най-вълнуващата музикална пътека към храма.

Накарал е префърцуненото виенско общество да обикне, без да знае масонството, от което ужасно се страхува. При това - чрез опера зингшпил (от нем. песен игра). И, разбира се, пак е натрил носа на завистливия фукльо Салиери, който от толкова време се опитва да му диша във врата...

В онзи миг пламъчето на живота се връща в болните очи на Моцарт. "... Знаеш ли, те (публиката) повториха дуета "Мъж и жена", а също и музиката на звънчетата в първо действие", радва се като малко дете 35-годишният маестро в писмо до съпругата си - любимата Констанца.

Пише го още по пътя от театъра на успеха към оглозганата от кредитори квартира. Мъчителната кашлица, която от месеци го оставя без въздух, сякаш се отдръпва пред гения.

И му дава кратка отсрочка. На следващите няколко постановки на "Вълшебна флейта" всички отново виждат палавия Волфганг, който шета между ложите и зад кулисите и сам свири музиката на звънчетата...

"Вълшебната флейта" остава едно от най-ценените от масоните произведения. Не само защото е дело на брат. Привидно наивният сюжет е всъщност философски. Либретото интерпретира точно ритуала по посвещаването в степен чирак. Младият принц Тамино тръгва от

дебрите на Царството на нощта

за да стигне слънчевия храм и да спечели любовта на Памина. По пътя преминава през изпитанията на страшната буря, на мълчанието, на водата и на огъня, така както кандидатът за чирак преодолява изпитанията на четирите стихии - земя, вода, въздух, огън. И усъвършенства четирите елемента на човешкото същество - материя, чувства, ум, душа.

Тамино и Папагено са оставени в тъмното преддверие на слънчевия храм, така както бъдещият посветен символично се откъсва от света и опознава дълбините на земята, оставайки сам - в мълчание и мрак, в "Стаята за размисъл".

Ритуалът е древен. Вдъхновен е от слизането в Ада на Рампсинит, който стига дълбините на мрака, за да играе шах с Изида. Връща се на земята, след като научава тайните и законите на белите и черните квадрати, които оттогава до днес са мозаечният под на масонските храмове.

За да убеди тримата жреци да приемат Тамино, мъдрецът Зарастро казва: "Синът на краля се лута около северната порта на нашия храм и проявява желание да бъде лишен от своята забрадка и да погледне в олтара на великата светлина".

Според изследователи на тайните общества Моцартовият герой изрича почти дословно думите от масонския ритуал. За свободните зидари северът се свързва с мрака и непросветлението.

Ключовото за всички тайни общества число 3 натрапчиво присъства във "Вълшебната флейта". Трите дами на Царицата на нощта спасяват Тамино от змията, три момчета гении придружават принца и бъбривия ловец на птици Папагено.

Сред героите са още трима жреци, трима роби. Ариите на всички тях са истински шедьоври на триото.

Либретото на "Вълшебната флейта" също е дело на масон - Емануел Шиканедер (1748-1812). Прочутият за времето си драматичен актьор, режисьор, поет, импресарио е приятел на Моцарт от Залцбург.

През 1791 г. Шиканедер става директор на виенския "Театър ан дер Вин" и веднага възлага на Моцарт да напише опера по либретото му.

Амадеус е възхитен. И вдъхновен. Защото операта е на немски. А след "Отвличане от сарая" мечтата му отново да композира по немски текст все не се осъществява. Пък и сюжетът го пленява - приказен,

изпълнен със символи и тайнствени ритуали

в унисон с езотеричните му търсения. Както възкликва Гьоте: "Утопична и странна приказка, в която се проповядват човешките добродетели: любов, трудолюбие, нравствено съвършенство".

Любопитна подробност е, че, докато Амадеус композира, друг виенски театър обявява премиерата на опера от Мюлер с подобен сюжет. Това вбесява Шиканедер и той преработва либретото, обръща отрицателни в положителни герои и обратното.

Така се налага Волфганг да прекомпозира цели сцени. И то докато нощем паралелно композира легендарния си "Реквием"...

Резултатът е шеметен успех. Само за година Шиканедер обявява на сцената стотната "Вълшебна флейта". Геният от Залцбург обаче никога няма да узнае това.

Болестта, за която биографите му още спорят - трихинелоза от отравяне с живак, ревматична треска, сифилис, воднянка или остър плеврит, е затворила завинаги очите му 15 минути след полунощ на 5 декември 1791.

Творчеството на Моцарт е особено вълнуващо за масоните, защото геният създава много творби специално за ритуалите в ложата. Според изследователите му Амадеус

става част от братството през 1784 г.

Баща му Леополд също е бил свободен зидар. Любителите на конспирации, които търсят пръста на масоните във всичко, отбелязват, че случайно или не култовият дует от "Вълшебната флейта" - Папагено и Папагена, е запечатан на златната грамофонна плоча, която обикаля Космоса от 1977 г. по програма "Вояджър".

Дяволският акорд

Още от времето на митичния певец Орфей хората вярват, че музикалната хармония е най-прекият и най-верен път за единение с Бога. Емблематичен пример през Средновековието са църковните меси.

Потопен в хармоничните акорди, вярващият е изпадал почти в транс. Нарушаването на хармонията се е смятало за дело на дявола.

И определени акорди са били забранени. Защото са звучали лошо и опасно. Става въпрос за тритонуса.

Това е акорд, който съдържа интервал от три цели тона. Класическите хармонични кварта и квинта съдържат съответно два и половина и три и половина тона. Но вместо божествена искра трите цели тона носят звук от ада.