Близо 2000 листа от ръкописи и рисунки на Леонардо да Винчи са реконструирани в нов онлайн архив – за първи път от края на 16-ти век тези произведения на един от най-известните изобретатели в историята могат да бъдат прочетени в тяхната цялост и в правилния им ред.
Проектът за дигитализация, наречен „Leonardotheka 2.0“, е осъществен от изследователи от музея „Галилео“ във Флоренция, в сътрудничество с Кралския колекционерски тръст, библиотеката „Veneranda“ в Милано и библиотеката „Leonardiana“ във Винчи, Тоскана. Части от бележките на Леонардо са били разделени – понякога изрязани точно по средата на страницата – преди няколко века и разпръснати между различни институции, според списание Smithsonian.
Използвайки инструмента Leonardotheka 2.0, който сравнява материала на страницата, свойствата, водните знаци и размерите на дигитализирани, различни документи, изследователите успяха да реконструират 50 уникални страници от разнородното творчество на Леонардо.
Сред най-забележителните обединени страници е рисунка на кон, съчетана със скица на воин и механични устройства. Учените смятат, че това може да е била последната скица на Леонардо за амбициозен проект, който никога не е реализиран: конният паметник на Франческо Сфорца, известен още като „Конят на Леонардо“.
Друга реконструирана страница комбинира дизайн за машина за изработване на игли с отрязан фрагмент. На обратната страна на този отрязан фрагмент са изобразени два извиващи се дракона.
„Leonardotheka 2.0 предлага на учени по целия свят безпрецедентни възможности да изследват огромното и безценно богатство от информация, съдържаща се в ръкописите на Леонардо да Винчи“, каза в изявление Паоло Галуци, бивш директор на музея „Галилео“ и създател на „Леонардотека“. „Този иновативен инструмент бележи началото на нова и многообещаваща ера в изследването на художественото, научното и литературното наследство на гения от Винчи.“
Изобретения и проекти на Леонардо да Винчи
В последните десетилетия от живота си Леонардо съхранява своята постоянно нарастваща колекция от изобретения и инженерни проекти – включително планове за известната му летяща машина, клавесин-виола, винта на Архимед и вечното колело – в един голям том.
Но след смъртта му през 1519 г. това обединено произведение е разделено тематично: едната част е посветена на техническите науки, а другата – на теоретичното изкуство. Виновникът е италианският скулптор Помпео Леони.
По-късно зетят на Леони продава голямата научна колекция на граф Галеацо Арконати, който я дарява на Венеранда Библиотека Амброзиана през 1637 г. Тя е наречена Codex Atlanticus. Колекцията от по-художествени произведения се озовава в Кралската колекция в Англия около 1670 г., вероятно като подарък за крал Чарлз II.
Проектът „Леонардотека“ коригира проблема
Проектът „Леонардотека“, стартиран през 2017 г., дигитално коригира това, което Музей „Галилео“ нарича „катастрофална намеса на Леони“.
„Моделът „Леонардотека“ създава мощен прецедент за това как културните институции могат и трябва да поддържат интелектуален контрол върху своите дигитални проекти, като устояват на изкушението да делегират тази отговорност на търговски платформи“, казва Роберто Ферари, изпълнителен директор на Музей „Галилео“.
В ерата на бързо развиващия се изкуствен интелект, този проект ни напомня, че истинската стойност на дигиталните хуманитарни науки се крие в готовността на академичните институции да поемат пряка отговорност за оформянето на инструментите, с които изследваме и разбираме нашето споделено наследство, добави той.
Превод и редакция: БЛИЦ
