Археолозите, работещи в древния град Рациария край днешния Видин, разкриха част от подземните канали на монументалната римска императорска баня – едно от най-впечатляващите термални съоръжения на Балканите. Макар да са изградени преди повече от 17 века, галериите изненадват с отлично състояние и прецизност на изпълнение.
Подземните коридори, предназначени за отвеждане на дъждовната вода, впечатляват с плътна, почти непокътната мазилка и ясни следи от кофражните платна – детайли, които рядко се запазват при толкова древни конструкции. Това потвърждава високото ниво на инженерно мислене в късноримската епоха, коментира научният ръководител на проучването доц. Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей при БАН.
„Изключителна архитектурна планировка и сериозно инженерно строителство. Засега сме обходили подземно 250 метра от тези галерии, оформени от централния, главния канал за оттичане на дъждовни води под римската баня. Това е тази част, която преминава под източното крило. Под всеки от големите зидове на банята има отводнителни канали. Те са много интересни като конструкция и важни за това да разбере какво се очаква надолу“, посочи Димитров.
Откритията не се изчерпват само със съоръженията. При изследването на каналите експедицията попада на напълно запазени керамични съдове и монети от IV век – свидетелства за времето, когато мрежата е престанала да функционира.
Паралелно върви и проучването на централната част на термалния комплекс, където са били разположени различните басейни. Заместник-ръководителят на разкопките Илко Цветков от Регионалния исторически музей – Видин обяснява, че екипът премахва по-късните отложения от V век, за да разкрие първоначалния план на банята.
„Изчистваме по-късните насипи, които са от 5 век, камъните с хоросана, и се вижда как се оформя басейнът. Най-вероятно това е бил т.нар. фригадриум, за студената вода. По принцип трябва да има два басейна фригидариум, два тепидариум и после калдариум. Той е в южната част и е най-големият“, пояснява Цветков.
В разкопките участват 80 археолози и работници, които вече повече от два месеца работят върху най-голямата римска баня, откривана у нас. Тази година археологическият сезон е подсигурен с финансиране от 400 000 лева от държавния бюджет – инвестиция, която отваря нова страница в изследването на древната Рациария и нейните уникални инженерни решения.
