Едва ли има човек, който да не е опитвал или поне да не е чувал за прочутите френски ягодови тарталети или за италианското шоколадово джелато. Но в някои европейски държави можете да се натъкнете на далеч по-странни предложения за десерти, пише Euronews, цитирана от profit.bg.

Ето някои от най-смелите вариации:

Сладолед от сурова херинга
Едно от традиционните ястия в Нидерландия е суровата осолена атлантическа херинга, която се сервира с кисели краставички и ситно наразян кромид лук.

Рецептата датира още от XIV век. През 2016 г. обаче една следоледена работилница в Ротердам я издига на съвсем ново равнище, като изкарва на пазара сладолед, приготвен от сурова херинга, лук, захар и сметана.

Вкусът, който е нещо средно между солено, кисело и типичния аромат на риба, е толкова силен и остър, че десертът се сервира в много по-малки дози от обичайните ванилови и ягодови сладоледени изкушения.

Паниран Mars
В Шотландия хапването в традиционното улично заведение за fish and chips (риба и пържени картофи) няма да е пълноценно, ако след основното ястие не си поръчате паниран Mars.

Популярното десертно блокче с карамел и крем нуга първо са замразява, за да не се разтопи в горещата мазнина, след което се пържи в обикновена панировка до получаване на златист загар.



Резултатът е въглехидратна бомба, която е хрупкава отвън и мека отвътре. Ако не сте чак толкова голям фен на Mars, можете успешно да го замените в рецептата с Twix или Snickers. Резултатите са почти същите.

Пудинг от пилешки гърди 
Турският десерт тавук гьозу, или пилешки пудинг, се приготвя от варени пилешки гърди. Рецептата идва още от средновековния период на Османската империя. Тогава е било обичайна практика в десертите да се включва пилешко месо.

То се сервира със сладък сос, приготвен от варен ориз, масло, захар и прясно мляко, подправен с канела, ванилия или бадеми. Ако не присъстваше в името на ястието, пилешкото месо може дори да не се усети на вкус.

То се използва само за да придаде на сладкиша плътната консистенция, по-подходяща за консумация с вилица, отколкото с лъжица.

Панирани листа от лимоново дърво
В Югоизточна Испания, където цитрусовите плодове са в изобилие, нито една част от лимоновото дърво не остава неизползвана.

Рецептата за този необичаен десерт идва още от ислямския период на Мурсия, когато всяка пролет младите листа на лимоновите дръвчета, които местните наричат "папарахотес", се откъсват, покриват се с поддсладено брашно и се пържат в зехтин.

Сервират се поръсени със захар и канела.
Интересното е, че консумацията на това сладко изкушение изисква известни умения.

Самото листо не се яде, тъй като дори и след топлинна обработка е изключително кисело. Испанците откъсват с пръсти само панировката, която е напоена със свежите сокове на растението.

Пудинг със свинска мас
Рецептата на сладкия пудинг със свинска мас се ражда в предградията на португалския град Брага. Десертът наподобява крем карамел и се прави от яйчени жълтъци, захар, портвайн и свинска мас.



Португалското име на кулинарното изкушение Pudim Abade de Priscos идва от неговия създател - абата на Прискос, който е известна фигура в религиозния свят, но също така и запален готвач.

Той е първият, който сервирал десерта на португалските аристократи в края на XIX век. Днес той се предлага в повечето пекарни и кафенета в Португалия.

Сладкиш сакотис
Литовският сладкиш сакотис прилича на нещо средно между гигантски шиш кебап и коледна елха. Приготвя се от течно тесто, което се излива върху въртящо се чеверме на открит огън.

По този начин се постигат характерните "шипове", които наподобяват клоните на иглолистно дърво. Германия, Унгария и Полша също имат своите разновидности на този десерт, но в Литва той изглежда най-впечатляващо.

За някои специални събития височината му може да достигне до три метра.

Обикновено сакотис се приготвя за големите християнски празници, като Коледа и Великден, както и на сватбени тържества. Освен обикновената тестена версия, се поднася и със заливка от течен шоколад или сушени плодове.

Пудинг от водорасли
По крайбрежието на Ирландия водораслите, които местните наричат карагийн (или в превод от галски - малка скала), се срещат в изобилие. Местните готвачи ги използват като естествен желиращ агент.

Когато се потопят в гореща вода, те могат да сгъстяват супи, десерти и бульони.



Една от най-известните рецепти с карагрийн обаче е кремообразният пудинг, който се приготвя с мляко, яйца и водорасли, подправени с ванилия, шоколад, мед или плодове.