От Хирошима и Нагасаки до Чернобил и Фукушима човечеството се е сблъсквало неведнъж с ядрени катастрофи.

Съобщенията за процъфтяващия живот в Чернобил през последните години рисуват много различна картина на постапокалиптичната пустош. Но как стоят нещата всъщност?

Както посочва професор Тимъти Мусо, учен-биолог, който е прекарал 25 години в изучаване на екосистемите на местата на ядрени катастрофи, сега живеем в свят, пълен с радиация, съобщава BBC Science Focus.

И постепенно тя става все повече и повече. Ето защо всичко, което се случва в Чернобил и Фукушима, ще бъде от значение и за останалите хора на планетата.

Когато възникнат радиоактивни катастрофи, йонизиращата радиация се отделя в околната среда. Тя може да унищожи или промени ДНК на организмите, които са изложени на нейното въздействие. Тези изменения могат да доведат до мутации.

Повечето мутации, които възникват след въздействието на радиацията, не влияят на организмите, тъй като те засягат онези части от генома, където малко пренареждане на ДНК няма последствия.

От друга страна, някои мутации могат да бъдат толкова вредни за организма, че той просто да умре. Ракът и ранната поява на катаракта са често срещани мутации, които засягат здравето.

Между тези две крайности има много мутации, които имат малко или частично влияние върху организма. Например, се появяват допълнителни пръсти, израстъци или асиметрия, където единият крак е по-къс от другия.

Сред оцелелите от атомните бомби, хвърлени над Япония през 1945 г., някои деца са родени със заболяването микроцефалия. Това е, когато главата на ембриона стане по-малка от обикновено поради радиация.

Друга възможна мутация е промяна в цвета. Например, перата на птиците обикновено стават по-матови.

Растенията често понасят тежестта на радиацията в местата на ядрени бедствия. Листата на дърветата около Чернобил са променили формата си след експлозията, според Международната агенция за атомна енергия.

Освен това боровата гора в близост до мястото на експлозията стана известна като "Червената гора", която по-късно беше изсечена.

Има и полезни мутации, които се явяват изключение, а не правило. Така радиацията е накарала дървесните жаби да еволюират и да придобият по-тъмен цвят. Но вероятността за възникване на такава мутация е много, много ниска.

Превод и редакция: БЛИЦ