Астрономите за първи път откриха защо някои галактики в ранната Вселена внезапно са спрели да произвеждат нови звезди. Оказва се, че мощни космически ветрове буквално издухват от тях газа, необходим за образуването на нови небесни тела. Това се съобщава в проучване, публикувано в официалното списание на Кралското астрономическо дружество.
През първите 1–2 милиарда години след Големия взрив, галактиките са били основните градивни елементи на Вселената. Те са започнали като малки струпвания на материя, които по-късно са се слели в много по-големи космически структури.
Наблюденията с космическия телескоп „Джеймс Уеб“ (JWST) обаче разкриха странна аномалия: астрономите многократно са откривали огромни галактики, които са изглеждали „мъртви“ или „пасивни“ още в зората на космическата история.
Те почти не са образували нови звезди, въпреки че преди това са преживели интензивен бурн от звездообразуване.
Дълго време учените предлагаха различни хипотези за това явление – включително влиянието на тъмната енергия в ранните етапи от развитието на Космоса.
Новото изследване, ръководено от Ребека Дейвис от университета „Суинбърн“, обаче показва, че причината се крие в специален процес на галактическо самоограничаване.
Изследователите са проучили подробно обекта CRISTAL-02, наблюдаван едва 1 милиард години след Големия взрив. Оказало се, че това не е единична галактика, а катастрофален сблъсък на поне две космически структури.
По време на подобни сблъсъци газът обикновено се насочва към центъра, което причинява бурен взрив от раждане на нови звезди. Този процес обаче предизвиква и разрушителна обратна реакция.
Скоростта на изтичане на газ от CRISTAL-02 в момента е два пъти по-висока от скоростта на образуване на нови звезди. При тези условия галактиката ще изчерпи напълно суровината си за нови звезди за по-малко от 50 милиона години и постепенно ще „усне“.
Почти половината от масивните галактики в ранните етапи на Вселената активно взаимодействат с близки обекти. Това подсказва, че разрушителният галактически вятър не е изолирана аномалия, а широко разпространен космически феномен.
„Това е като изключително активен мегаполис. Галактиките се сблъскват и преживяват луд бум от раждане на звезди.
Но когато най-масивните сред тях експлодират като свръхнови, те отприщват ветрове, които просто издухват точно газа, необходим за продължаването на този процес“, обяснява авторката на изследването Ребека Дейвис.
Откритието помага на астрономите да коригират компютърните си модели за еволюцията на Вселената. Преди това някои ранни галактики са изглеждали необичайно големи и ярки, тъй като активните свръхмасивни черни дупки са създавали илюзия за по-голям мащаб.
Сега учените планират нови наблюдения с JWST, за да изследват прашните региони на CRISTAL-02 и да открият други космически системи, които биват укротявани от собствените си звездни ветрове.
