Независимо дали е в поезията, живописта или киното, целувката е навсякъде, символ на любов и страст между двама души.
Първите следи от романтична целувка датират отпреди приблизително 4500 години в Месопотамия, където древни клинописни текстове, гравирани върху глинени плочки, свидетелстват за този много специфичен обмен на течности.
Но целувките не винаги са били просто романтичен жест. В древен Рим това е била истинска традиция, изпълнена със смисъл. Целувките са изразявали принадлежност към една и съща социална класа: римляните са целували само равни.
През Средновековието целувките са могли да запечатат връзки на обвързване и са били знак за признание сред християните. Сред някои народи от Субсахарска Африка, Азия и Полинезия целувките са доста необичайна практика; всъщност те присъстват само в 46% от човешките култури. Така че, само това ли е? По същество културен феномен?
Ново проучване, публикувано от "Ню Сайънтист" подчертава ново измерение на целуването, което противоречи на тази теория: целуването с пълна сила може да има и биологична функция. Изследване, проведено от Матилда Бриндъл от Оксфордския университет, разкри, че неандерталците вероятно също са се целували, което предполага, че целуването е архаично, древно и евентуално полезно явление. Добре, но с каква цел?
За да проследят еволюционната история на целуването, британският екип използва статистически метод, за да оцени вероятността определени характеристики да са съществували при древните видове.
Милиони симулации
Симулации бяха проведени милиони пъти, за да се пресъздадат различни еволюционни сценарии. Резултатите показват, че целуването вероятно е било практикувано от ранните хора, като например неандерталците.
Предишни изследвания показват, че Homo sapiens и неандерталците са имали сходни орални микробиоми и че много хора по света днес носят известна неандерталска ДНК.
Това може да предполага, че са се целували, както правят бонобо , орангутани и други големи маймуни днес. Целуването обаче може да е вредно за оцеляването на праисторическите хора, като улеснява предаването на патогени. Защо тогава ранните хора са се занимавали с тази понякога рискована практика?
Учените имат две хипотези. Първо, целувките биха могли да подобрят шансовете за размножаване – и следователно за оцеляване на вида – като позволят оценка на здравето на партньора. Например, лошият дъх може да е признак за лоша устна хигиена и следователно индикатор за лошо здраве.
Практиката може също да насърчи чифтосването чрез стимулиране на възбудата, ускоряване на еякулацията и промяна на вагиналното pH за по-добра възприемчивост към сперматозоидите.
Социално напрежение
Несексуалните целувки, от друга страна, укрепват връзките и намаляват социалното напрежение. Те имат „афилиативна“ функция, което означава, че са жест, който служи за създаване, засилване или поддържане на социални връзки между индивидите.
Изследователите потвърждават, че сред шимпанзетата целувките играят важна роля за възстановяване на социалните взаимоотношения. „ Шимпанзетата буквално се целуват и помиряват след спор “, обяснява Бриндъл.
И така, целуването еволюционно поведение ли е или чисто културно проявление? Няма окончателен отговор. Въпреки че изследванията показват, че целуването е еволюирало, много учени твърдят, че то е предимно културен елемент, липсващ в много общности по света, пише БГНЕС
