Горите са природният щит срещу климатичните промени – абсорбират въглероден диоксид, охлаждат атмосферата и осигуряват дом на безброй видове.
Но този щит може да се пропука – не заради огън или сеч, а заради... липсата на сняг, пише Метео Балканс.
Учени от Бостънския университет провеждат един от най-мащабните и продължителни експерименти в света, за да проверят: какво се случва с горите, когато зимата се променя?
Докато летата стават все по-горещи, зимите – особено в умерения пояс – се скъсяват, затоплят и остават без постоянна снежна покривка. На пръв поглед това може да звучи като дребен детайл, но последствията са дълбоки и буквално се крият под повърхността.
Изследователите създават шест миниатюрни горски участъка, всеки с размерите на малка класна стая. В някои от тях затоплят почвата чрез подземни кабели с 5 градуса над нормалното, в други – премахват ръчно снежната покривка. А в трети – оставят природата да действа без намеса.
Дърветата с по-топла почва, но непокътнат сняг, израстват с 63% повече спрямо контролната група. Когато обаче сняг липсва, дори при затоплена почва, растежът пада наполовина – едва 31% над контролната група.
Иначе казано: по-топлото време може да ускори растежа на дърветата, но без сняг – този ефект се задушава.
Снегът – повече от красота
Снежната покривка действа като изолатор. Тя поддържа постоянна температура на почвата и предпазва корените от замръзване. При по-малко сняг, почвата замръзва по-често, после се размразява – и така в порочен цикъл.
Това поврежда деликатната коренова система на дърветата, води до стрес и намалява тяхната способност да растат – и съответно да поглъщат въглерод.
Според водещия автор на изследването, докторант Емерсън Конрад-Руни, това означава, че сегашните климатични модели може да надценяват способността на горите да улавят въглерод. Защото тези модели не включват комплексните промени през зимата – особено взаимодействието между топли лета и снежна нестабилност.
„Не става въпрос само за лятото. Промените в климата действат целогодишно – и всеки сезон влияе различно“, подчертава Конрад-Руни.
Сега учените насочват вниманието си още по-дълбоко – буквално. Чрез т.нар. ядра за врастване на корените – мрежести цилиндри, заровени в почвата – те ще проследят как снежните зими (или липсата им) влияят върху разклоненията на подземния живот на дърветата.
Първите резултати се очакват до края на годината, а надеждата е, че това ще даде отговор на ключовия въпрос: ще могат ли дърветата да се адаптират или ще останат уязвими?
Глобалният пъзел
Изследването е част от по-широк научен пъзел, в който влизат и други фактори: как дърветата реагират на замърсяване, загуба на опрашители, болести, урбанизация и натиск от суши. Всяко едно парченце е важно – но без стабилна зима, всички останали усилия могат да се окажат напразни.
„Няма как да хванеш всичко наведнъж“, казва проф. Памела Темпълър, съавтор на проучването. „Но колкото повече наблюдаваме и разбираме, толкова по-добре можем да прогнозираме бъдещето – и да реагираме навреме.“
Горите не са просто красиви пейзажи. Те са живи системи, които зависят от сезонния ритъм. И ако зимата започне да липсва – снежната ѝ прегръдка, стабилният ѝ студ, подземният ѝ покой – цялата ни надежда за „зелено спасение“ може да се стопи. Също като снега.
