В поредицата, посветена на имената на улиците в българските градове, този уикенд обръщаме поглед към една от ключовите фигури в европейската военна история – руския пълководец Михаил Кутузов, пише glasnews.bg.
Неговото име носят улици в София и Пловдив, а най-голямата му заслуга е разгромът на Великата армия на Наполеон по време на Отечествената война от 1812 г.
Михаил Иларионович Голенишчев-Кутузов (1745 – 1813 г.) е генерал-фелдмаршал и княз, чиято кариера е белязана както от бляскави победи, така и от периоди на немилост при руските императори. Той получава елитно военно образование и бързо се издига в йерархията, служейки под командването на легендарни генерали като Румянцев и Суворов. Участва активно в руско-турските войни, където трупа безценен опит и репутация на смел командир. В тези битки той е раняван два пъти тежко в главата, като едното нараняване уврежда окото му за цял живот.
Освен на бойното поле, Кутузов се доказва и като умел дипломат. Като пратеник в Константинопол той успява да подобри значително отношенията с Османската империя – ключов фактор за сигурността на южния фланг на Русия.
Върхът в неговата кариера настъпва през 1812 г., когато Наполеон нахлува в Русия. Назначен за главнокомандващ на всички армии, Кутузов прилага стратегия на планомерно отстъпление, за да изтощи противника. След кръвопролитната, но нерешителна битка при Бородино, той взима изключително тежкото и противоречиво решение да изостави Москва без бой, за да съхрани армията си.
Този ход се оказва гениален. Лишена от провизии и подслон в опожарената столица, Великата армия на Наполеон е принудена да започне унизително отстъпление по вече опустошения Смоленски път. Кутузов организира безмилостно преследване, съчетавайки атаките на редовната армия с партизански удари, което води до почти пълното унищожение на нашествениците.
За тази победа Кутузов е издигнат в ранг генерал-фелдмаршал, получава титлата княз и става първият пълен кавалер на престижния орден "Свети Георги". Той повежда руската армия в поход към Европа в началото на 1813 г., но се разболява и умира в град Бунцлау (днешна Полша). Погребан е с най-високи почести в Казанския събор в Санкт Петербург.
Военната доктрина на Кутузов, основана на търпение, тактическа гъвкавост и готовност за жертви в името на крайната стратегическа цел, го превръща в символ на руската военна традиция и в един от малкото пълководци, успели да надхитрят Наполеон Бонапарт.
