Урок по история: Роден град се превърна в българската Калифорния заради мъж

От векове за евреите по цял свят се носи мълвата, че за мотика не се хващат. Едно от редките изключения е роденият и прокуден през 1884 г. от родния тогава Елисаветград, Херсонска губерния, Пейсах (Петър) Габе, пише "Телеграф".

През дъждовната и студена есен на 1884 г. една широка закрита каруца, теглена от седем коня, с прикрепен железен плуг на нея привлича любопитните погледи на селяните в добруджанската степ край Балчик.

В своеобразната „каравана“ са Пейсах Габе и съпругата му Екатерина Дуел, в ръце с първородния им син Израел. Двамата са народоволци и бягат от царска Русия, подгонени от погромите над евреите там.

Поемат на югозапад, прочитайки в руски вестник, че Княжество България дава на чужденци да обработват пустеещи ниви, ако се заселят там. Младото семейство пътува към обетованата добруджанска земя 40 дни.

Конете теглят „караваната“ с оскъдна покъщнина в нея.

Но освен семената за посев грижливо са скътани цигулка, китара и творби на Толстой, Чернишевски, Достоевски, Гогол и Надсон. Както и репродукция на Репиновата "Иван Грозни убива сина си".

По-късно местните добруджанци ще свалят калпаци, когато влизат в чифлика на най-богатия житар и ще се кланят на окачените на стената портрети на писатели народоволци, наричайки ги "Иконите на бай Габе".

Петър Габе (1857-1927 г.)

Пейсах Израелевич Габе е роден на 18 февруари 1857 г. в Елисаветград, Херсонска губерния, който тогава е в пределите на Руската империя. Завършва шестокласната гимназия в Одеса, става учител по математика, но взема и уроци по цигулка. Не след дълго оставя даскалъка и се захваща със земеделие, чете много книги на селскостопанска тематика.

Започва Руско-турската освободителна война и напористият младеж се записва доброволец в опълчението. Участва в превземането на Русчук и в други сражения.

Три години след края на войната на престола се възкачва синът на убития император Александър II - Александър III. Той рязко променя демократичната политика на баща си и през 1882 г. налага антисемитските т.нар. Майски закони. Започват кървави погроми над евреите в Русия. Забранява им се да притежават или наемат руска земя.

Докато скита немил-недраг, Пейсах среща красавицата Екатерина Самойловна Дуел, дъщеря на заможен търговец житар. Въпреки несъгласието на баща си Катя пристава на скитника Пейсах.

В България младото семейство наема земя в село Методиево, но не потръгва и отиват в село Паскалево. Тъстът им идва на гости и като вижда мизерията, че живеят в кирпичена къща със сламен покрив, им дава пари да купят земя.

Така започва замогването на Пейсах и Катя, които създават модерни стопанства в балчишките села Дропла и Соколово. Купуват и първия си чифлик в село Дъбовик. Въвеждат железния плуг в оранта и добивите скачат три пъти, а земите им нарастват до хиляда декара.

Габе продава чифлика в Дъбовик и купува друг по-голям в село Кардам, който превръща в най-модерното и образцово стопанство в България.

Поданство

Добруджа е Българската Калифорния, вдъхновено изрича украинският евреин и избира България за своя втора родина. През 1891-ва той променя името си от Пейсах на Петър и приема българско поданство.

Петър Габе купува първият локомобил у нас и първата жетварка, започва да отглежда швейцарски крави, става първият фермер и най-богатият чифликчия в България. Междувременно в семейството се раждат още три деца. Едно от тях е бъдещата легендарна българска поетеса Изидора, или Дора Габе.

Банкерът Атанас Буров описва лаконично своя приятел и земляк: "Петър Габе отиде в Русчук, яви се на търг в Образцов чифлик и изкупи оттам трактори, вършачки, плугове, редосеялки.

И пръв в Добруджа въведе свръхмодерно земеделие. От Чехия си достави семена за редки и доходни култури, развъди едри, тлъсти, носливи кокошки. Откъде ги намираше не зная, но той оплоди цяла Добруджа със своите едри, хубави кокошки.

После достави отнякъде крави, волове и биволици. Той е първият българин, който създаде биволовъдно стопанство и започна да изнася биволици – породисти, едри, млечни биволици, каквито никой никъде не бе виждал."

Основна заслуга в кръстосването на различни породи кокошки има Екатерина, която успява да отгледа гласовити петли с чудни опашки и едри кокошки, които снасят червени яйца.

Публицист

Петър Габе се изявява и като публицист, защитаващ бедните. Докато гради стопанството си, той вижда как банките и лихварите ограбват земеделците. В статията "Кредит и лихварство", която излиза през 1893-та в пловдивския в. "Балканска зора" Петър Габе заклеймява грабителите и успява да извоюва нов закон за лихварството.

След обнародването му Земеделската банка отпуска по-изгодни заеми на стопаните.

Депутат

През пролетта на 1894-а балчиклии издигат кандидатурата на Петър Габе за депутат в 8-ото народно събрание. Добруджанският чифликчия разгромява министър-председателя Константин Стоилов - от общо 1064 гласа Габе получава 641, а Стоилов 422 гласа. След политически манипулации изборът му е касиран:

"Господата народняци касираха моя избор, за да докарат в камарата на мое място най-големия лихварин, страшилището на добруджанското население – Никола Ючормански", с тъга отбелязва Габе.

През 1905 г. именитият добруджански земеделец става пръв инициатор и защитник на почина да се прокара жп линия до Добрич, с която се улеснява износът на зърно. Жп гарата е открита през 1910-а, годината, в която фамилия Габе заживява в Добрич.

Анексиране

Идва Междусъюзническата война и в края на юни 1913 г. румънците вероломно нахлуват от север. България капитулира с подписването на Букурещкия договор и Южна Добруджа е анексирана от Румъния. Фамилия Габе се преселва в София, а всички земи и цялото им стопанство са разграбени.

През септември 1916-а българската армия освобождава Южна Добруджа, Петър Габе, заедно с дъщеря си Дора обикалят добруджанската степ. През 1917 г. Габе издава уникалната анкета "Ромъния в Добруджа 1913-1916", в която публикува свидетелства за хилядите отвлечени добруджанци, за зверското избиване на невинни пеленачета, жени и старци.

В края на 1918-а Румъния отново анексира Добруджа. Заради анкетата озлобеният румънски съд осъжда Петър Габе задочно на смърт и конфискува огромното му недвижимо имущество, останало в Южна Добруджа.

Богатата лична библиотека с класическа литература е изгорена.

Вече в напреднала възраст, останал почти без средства, Петър Габе продължава да воюва с перо. През 1925 г. е отпечатано най-доброто му съчинение "Добруджанският въпрос в неговата същност (по повод обезземляването на добруджанското население)". Дора Габе превежда книгата на френски, така европейската общественост е запозната с истината за Добруджа.

Кончина

В първите дни на 1927 г. в софийския дом на семейството на ул. "Цар Светослав Тертер" 18 идва аташето по печата в румънската легация, г-н М. Хризику. 70-годишният вече Петър Габе е на легло.

Съпругата Екатерина подава стол, но неканеният гост отказва да седне: "Престанете да пишете против Румъния! В замяна на това ние ще ви простим всичко, ще ви върнем гражданските и политическите права и имотите в Южна Добруджа", предлага дипломатът.

"Вашето предложение за мене е унизително. Когато върнете на всички българи Добруджа, тогава ще върнете и моето", отсича Петър Габе. На 28 март 1927 г. той издъхва от сърдечен удар.