Мечките се считат за най-страшните хищници, които все още се срещат в Европа. Въпреки това, дори тези животни били принудени да се адаптират към човешкото господство на континента. Ново проучване показва, че италианските мечки са станали значително по-малко агресивни от представителите на други популации.
Италиански учени от Университета във Ферара и други изследователски центрове направиха ново проучване, показващо как дългосрочното съвместно съществуване с хората повлияло на апенинските кафяви мечки.
Тази малка, изолирана популация от приблизително 50 индивида живее в Централна Италия от хиляди години. Изследователите събрали и анализирали геномите на 12 мечки от Апенините, сравнили ги с мечки от Словакия и други европейски популации.
Анализът показал, че италианските мечки са станали по-малко агресивни с течение на времето от другите европейски популации.
Защо се е случило това?
Преди приблизително 2000-3000 години хората активно са изсичали гори, разширявали са земеделските земи и са ловували мечки в Италия. Това е довело до значително намаляване на броя им и изолация на популацията в планините. Мечките се оказали в капан - малко пространство, малко храна и постоянен контакт с хора. В тези условия мечките, които нападали добитък или хора по-рядко, са оцелявали.
С течение на времето това се превърнало в генетична черта:
• Те имат по-малко генетично разнообразие от другите европейски мечки;
• Открити са 566 гена, които били обект на положителен подбор, което означава, че тези гени са допринесли за оцеляването;
• Сред тях 17 ключови гена са свързани с поведението и намалената агресия.
Както отбелязват авторите на изследването, това е един от най-поразителните примери за еволюция под човешки натиск в дивата природа. Това е близко до процеса на опитомяване, но в този случай всичко се случило по естествен път.
