Журналистът Флора Стратиева реагира остро на обществените критики около новия курс по "Политическа журналистика", воден от Мария Цънцарова във Факултета по славянски филологии към Софийски университет.
В пост във фейсбук профила си тя заявява, че не разбира "бурните реакции" срещу откриването на дисциплината и подчертава, че университетът е автономна академична институция.
"СУ не е политическа трибуна"
Според Стратиева, изборът на лектори е въпрос на академична процедура, а присъствието на журналисти или обществени фигури с ясно изразени позиции не означава автоматично налагане на партийна линия.
И припомня, че в световната практика университетите редовно канят действащи журналисти и анализатори – включително фигури с ясно изразени идеологически позиции.
Ето как звучи целия пост:
Искрено не разбирам бурните реакции относно новооткрития курс на Maria Tsantsarova по „Политическа журналистика“ във Факултета по славянски филологии към СУ.
Софийският университет е автономна академична институция и има правото сам да определя своите курсове, гост-лектори и преподаватели. Това не е политическа трибуна, а университет с ясно разписани учебни програми, които се одобряват по академичен ред.
Присъствието на журналисти или публични фигури със силно изразени обществени позиции като лектори в конкретни курсове не е нужно задължително да означава “партийна линия“.
Университетите по света редовно канят действащи журналисти, анализатори и общественици заради реалния им професионален опит. Примерите включват, но не се изчерпват с фигури като Ноам Чомски (дългогодишен критик на външната политика на САЩ), Фарийд Закария (журналист в CNN с ясно изразени либерални възгледи), Кристиан Аманпур (международен журналист, CNN, също либерал), Джордан Питърсън (основен агитпропчик на съвременното консервативно движение).
На родна почва имаме имена като доц. Александър Сивилов (СУ), Наталия Киселова (СУ), Александър Томов (СУ), Евгени Дайнов (НБУ), Румен Гечев (УНСС), проф. Иво Христов (Пловдивски университет и УниБИТ). В рамките на една жива академична среда трябва да могат да се чуват различни гледни точки, както либерални, така и консервативни. Наличието на плурализъм на мнения е белег за развитието на академичната среда, не за нейния упадък.
Ключовият въпрос не е кой е лекторът, а какво и как се преподава. Ако курсът има ясно зададена програма, академичен контрол и оценяване по конкретни критерии, самото присъствие на лектор не представлява проблем. Журналистите и преподавателите не са роботи. Те имат правото на лични възгледи.
Важното е тези възгледи да не се превръщат в инструмент за оценяване на студентите или в пропаганда по време на учебния процес. Не мога да разбера как от една проведена опознавателна лекция се правят генерални изводи за цензура, идеологическо налагане или нарушаване на академичните стандарти. Към момента нямаме никакви данни за подобни проблеми.
Казвам това като човек, който в миналото е влизал в публичен спор с преподаватели в университета си (НБУ и гореспоменатия Дайнов) именно по темата за методите на преподаване, политическата реторика и начина на оценяване на студентите, спрямо политическите им позиции. Когато има реален проблем, той се вижда в съдържанието на курса и преподавателските способи, не в биографията на лектора.
Академичната автономия означава плурализъм, не идеологическа стерилност. Двойните стандарти винаги са ми били непонятни. Ако позицията ни е, че в университетите трябва да присъстват различни гледни точки, тогава не би следвало да прилагаме избирателни критерии според това дали харесваме даден лектор. В противен случай рискуваме да се превърнем в онова, което критикуваме."
