Нов етап в българската история започва на 9 септември 1944 г. -  дата, която се отбелязва като национален празник и се нарича Ден на свободата до следващия поврат на 10 ноември 1989 г.

За пръв път този ден се чества на 9 септември 1945  г., след като се слага край на Втората световна война. В продължение на 45 години в цялата страна се провеждат тържества и  масови манифестации, организирани от единствената управляваща партия БКП. По повод на първата годишнина са помилвани и освободени от затвора около 900 души, осъдени от Народния съд, а над 1000 души са пуснати от трудовите лагери.

Датата и до днес е спорна - десните считат събитията на 9 септември за преврат, започнал в София от група  младши офицери, или общо около 450 души, повечето от които са войници, изпълняващи заповед.

Правителството  на Константин Муравиев е свалено и на власт с подкрепа на армията, партизани и комунисти идва Отечественият фронт (ОФ) начело с Кимон Георгиев. В резултат се променя устройството на държавата - социалистическа, в близко партньорство със Съветския съюз. Царският режим е сменен с режима на БКП и оценен по-късно като тоталитарен, забавил развитието на  страната.  

За левите Девети септември е всенародно въстание с дълбоко революционен характер, както го е определил на пленума през 1948 г. Георги Димитров. И до днес последователите му са убедени, че социализъм гарантира справедливост и равенство за хората.