В третата неделя след Пасха Светата Църква молитвено възпоменава светите жени - мироносици. От мироносиците Господ направил благовестници на Своето Възкресение и на Своята Слава.

Преди две хиляди години прозвучало първото «Христос Воскресе!». Прозвучало от устата на самите тези жени и не престава тържествуващо да звучи отново и отново.

Сред първите последователи и постоянни слушатели на Иисус Христос има и няколко жени.

Самият факт е необикновен, защото патриархалното еврейско общество през I в. не допуска жени да се учат на грамотност или да стават ученици на религиозни водачи.

Тези жени се наричат "мироносици", защото те на третия ден след кръстната смърт на Спасителя отиват на Неговия гроб, за да помажат с миро (благоуханно масло) Христовото тяло.

Светите евангелисти изброяват в числото на мироносиците няколко жени: Мария от Магдала (Магдалина), друга Мария – майка на Яков и Йосия, Саломия – майка на апостолите Яков и Йоан Заведееви.

Освен тях, Църквата причислява към групата на мироносиците Сусана, Йоанна, както и Марта и Мария – сестрите на Лазар, който е възкресен от Христос.

Всички тези благочестиви жени, заедно с избраните 12 апостоли, изповядват Иисус Христос за обещания от хилядолетия Месия и за Спасител на света.

Всички те, освен Марта и Мария, придружават постоянно Христос в Неговите пътувания из Юдея и Галилея и слушат словата на Неговото божествено учение. Когато Иисус поема трънливия път на страданията, те Го придружават навсякъде и свидетелстват за Него.

А когато Той умира на кръста, те заедно с Йосиф Ариматейски и Никодим вземат дейно участие в Неговото погребение.

В дните след смъртта на Христос Неговите последователи жени се оказват много по-дейни и по-всеотдайни от последователите Му мъже.

Докато мъжете са парализирани от страх и угризения на съвестта, жените още в петък и събота започват да събират благоухания, за да помажат тялото на мъртвия Иисус по еврейския обичай.

Щом изтича пасхалната събота, през която евреите не работят нищо, светите жени още призори избързват да отидат на гроба Господен.

Тук има една знаменателна подробност, която обикновено се пренебрегва от тълкователите. Гробницата на Иисус, която е предоставена от Йосиф Ариматейски, представлява пещера, изсечена в скала.

Входът й се затваря с огромен кръгъл камък, който се търкаля по жлеб. Жените съзнават предварително безсилието си да отвалят камъка и се питат една друга:

“Кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни?” (Марк. 16:3).

Въпреки това те тръгват за гроба със силната вяра, че Бог ще намери начин да отвори гробницата и да ги допусне до тялото на Разпнатия.

На пръв поглед безсмислено и неразумно, но дълбоко съкровено, тяхното упование напомня за това на разслабения в къпалнята Витезда, на когото е посветена следващата неделя от православния календар (Йоан 5:1-15).

В продължение на цели 38 години той не изгубва надеждата си, че не хората, които отдавна са го изоставили, а самият Бог ще му помогне да оздравее и започне обновен живот.

Пред гроба мироносиците са посрещнати от светоносен ангел. Той им съобщава радостната вест за Христовото Възкресение и им нарежда да отидат веднага при апостолите, за да им съобщят.

След това на една от мироносиците – св. Мария Магдалина – се явява сам Възкръсналият, като й предава същата заповед.

По този начин жените мироносици първи се удостояват да видят възкръсналия Спасител и първи стават проповедници на Неговото славно Възкресение от мъртвите.

Христос ги удостоява с тази чест, за да отвърне на искрената любов, усърдие и преданост, с които те Му служат както преди, така и след Възкресението.

Много от раннохристиянските мъченици са жени. По-късно те играят голяма роля в монашеството и различните служения на Църквата. Срещат се раннохристиянски движения като монтанизма, които са възглавявани от жени.

Някои от тези служения, например чинът на дяконисите, трябва да бъдат възстановени през ХХІ век. Влезте в която и да е църква и ще се убедите, че жените са много повече от мъжете.

Това се дължи на женските добродетели, които съвпадат с тези на християнството – любов и преданост, щедрост и скромност. Тези добродетели по природа са присъщи повече на жените, а не на мъжете.

За съжаление при комунистическия режим българката беше лишена от истинската си роля като съпруга и майка, беше огрубена и експлоатирана като придатък на държавната машина.

Последните 18 години още повече влошиха това състояние. Нашите жени трябва да върнат великолепните си достойнства, с които Бог ги е сътворил и с които ги е запомнила историята. От тях зависи нашето оцеляване и бъдеще като християнска нация.