На 20 юни православната църква чества Преп. Наум Охридски - ученик на св. Братя Кирил и Методий, спътник, сътрудник и състрадалец на св. Климент Охридски. Наум оставил всичко, което по знатност и потекло му принадлежало, за да последва Кирил и Методий в Великоморавия.

Той е присъствал на освещаването на славянските книги в Рим, където е и ръкоположен. След смъртта на Методий той заедно с Климент и Ангеларий дошъл в България и е един от най-видните книжовници в царството на Симеон Велики. Първоначално е в столицата Плиска, а по-късно в Охрид създал плеяда свои ученици, дава своя дял за онова чудно духовно време, наречено по-късно Златен век на българската книжнина и култура.

Наум построил манастир на брега на Охридското езеро, на името на св. Архангели и живял в него 10 години. Непосредствено преди смъртта си през 910 г. се подстригал за монах.

Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити, защото, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват болни и получават изцерение. 

На днешната дата имен ден празнуват Бисер, Бисера, Наум.

Днес също така е Петдесетница - един от най-големите православни празници. Той се отбелязва на 50-ия ден след Великден - винаги в неделя.

На Петдесетница се празнува рожденият ден на Христовата църква. На този ден Исус Христос основава църквата си на земята чрез пращането на Светия Дух.

Според библейското предание на 50-ия ден след Пасха в Йерусалим било пълно с поклонници, дошли за големия юдейски празник, посветен на Божието законодателство на планината Синай. Дванайсетте Христови апостоли и Божията майка били събрани на молитва в къщата, където преди 50 дни вечеряли преди Пасха заедно с Христос.

Внезапно се чул шум, сякаш задухал силен вятър и изпълнил цялата къща, а над главата над всеки от молещите се явили пламъци, приличащи на огнени езици. Апостолите се изпълнили със Светия Дух и започнали да славят Бога на всички езици, които дотогава не знаели.

Пламъците били видимият знак за въздействието на Светия Дух върху Христовите ученици, на които била дадена силата да проповядват Христовото учение на всички народи. Така били поставени основите на Църквата, затова и празникът Петдесетница се смята за неин рожден ден.

След този ден апостолите постановили християните да възпоменават това велико събитие - слизането на Светия Дух - всяка година на този ден. Понеделникът след Петдесетница е празникът на Светия Дух. Този празник Църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, чрез който ни се дарява всяка мъдрост и който е източникът на живота.

За старозаветните Петдесетница бил един от трите велики празника. Първоначално празникът отбелязвал завършването на жътвата на ечемика. Празнувал се с приношение на хляб и жертвени животни като ден на радост и благодарност, припомнящ странстванията в пустинята и освобождението от Египет.

В по-късни времена на този ден се отбелязвало получаването на Синайското законодателство, петдесет дни след излизането на евреите от Египет. Празникът бил тържествен и радостен, в Йерусалим се стичало голямо множество хора, за да принесат в благодарност на Бога установената от закона жертва.