Историята на един от най-известните символи на Студената война и краят на "Желязна завеса" (СНИМКИ/ВИДЕО)

На днешна дата преди 29 години пада един от най-известните символи на Студената война - Берлинската стена.

Стена, служила за граница между Западен Берлин и Германската демократична република от 13 август 1961 до 9 ноември 1989 г. Стена, отнела живота на около 200 души, при опита си да я преминат и да избягат на Запад. Стена, разделила много семейства и променила много съдби, припомня Dir.bg.

Падането й на 9 ноември 1989 г. дава началото на рухването на т. нар. "Желязна завеса", разделяла Западна и Източна Европа в продължение на 44 години.

Днес в Берлин са запазени само няколко секции от стената в района на Потсдамер Плац и на Бернауер Щрасе.

Много от късовете от Берлинската стена са откупени след разрушаването ѝ. Някои се намират в САЩ, например в корпорацията "Майкрософт", в щабквартирата на ЦРУ и на други места. На 16 май 2006 г. сегмент от историческия символ е подарен на България и е изложен в София до Мемориала на жертвите на тоталитаризма, където може да бъде видян и до днес.

Баща фотографира сина си, който се преструва, че бута Берлинската стена по време на тържествата, отбелязващи деня на немското единство на 3 октомври 2018 г. в Берлин

Снимка: Gettyimages

 

 

 

Графит, показващ бившия съветски лидер Леонид Брежнев (L) целувайки бившия източногермански комунистически лидер Ерих Хонекер от руския художник Дмитрий Врубел на Берлинската стена

 

Стената

След Втората световна война Берлин е разделен на 4 окупационни зони. Източната зона попада под контрола на СССР, а трите западни - под контрола на окупационните власти на САЩ, Великобритания и Франция. Отсъствието на физическа граница между зоните довежда до конфликт и масово преминаване на специалисти и граждани от Източен Берлин във ФРГ. 

В нощта на 12 срещу 13 август 1961 г., в условия на изострящо се противопоставяне между двата лагера и най-вече САЩ и СССР, полицията и военните на Източна Германия блокират всички гранични участъци и прокарват бодлива телена ограда дълга 156 км около трите западни сектора и 43 км, разделяща Източен и Западен Берлин. 

 

Снимка: Gettyimages

 

Хората, живеещи в комунистическа ГДР, се събуждат и откриват, че са разделени от приятели, роднини и колеги на запад.

 

Източногерманци се опитват поне да видят какво има в мечтания Запад

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

 

 

гигантска черно-бяла фотография, която показва Берлинската стена минаваща през Райхстага

Снимка: Gettyimages

 

Никога преди това един режим не е заграждал собствения си народ. Заповедта за изграждането на съоръжението е подписана от основателят на ГДР Валтер Улбрихт. Фактически това е нарушение на следвоенното споразумение на страните-победителки, съгласно което Великобритания, Съветският съюз, Съединените щати и Франция имат равни права относно управлението на целия Берлин.

Строителството и преоборудването на стената продължава от 1962 до 1975 година.

 

28 ноември 1961 г., Западeн Берлин, полицаи отстраняват бодлива тел от западната страна на Берлинската Бранденбургска врата пред Берлинската стена

Снимка: Gettyimages

 

Напълно построената стена се е състояла от метална мрежа - 66,5 км, сигнални ограждения под високо напрежение - 127, 5 км; 105,5 км ровове, противотанкови укрепления и 302 стражеви вишки. Използваните за строителството й бетонни блокове са 45 хиляди. Край пропускателните пунктове от двете й страни през всичките години на съществуването й на пост са стояли танкове: от едната страна - съветски, а от другата - американски.

 

Историческият граничен пункт на стената между Източен и Западен Берлин Checkpoint Charlie

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

 

От 26 август 1961 г. до 17 декември 1963 г. всички възможности за преминаване от едната в другата част са блокирани.

През 1963 г. се отваря ограничена възможност за преминаване от другата страна на стената заради Коледа. Подобни ограничени позволения се дават и през 1964, 1965, и 1966 г. През 1971 г. берлинчаните от западната част получават възможността да кандидатстват за визи, които да разрешават контролираното им преминаване на стената.

 

След като стената пада символично, стотици жители на ГДР се катерят по нея

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

 

Кой я измисли?

Основателят на ГДР Валтер Улбрихт или шефът на Кремъл Никита Хрушчов? Истината може би се крие в един документ, открит в Москва от Матиас Ул от Института по история на Германия в Мюнхен.

Става въпрос за неизвестен досега протокол от проведен разговор между Хрушчов и Улбрихт на 1 август 1961 година. Тогава усилено вече вървяла подготовката за строителството на стената. От протокола става ясно, че Хрушчов е изпратил съветския посланик в Берлин при Валтер Улбрихт, за да му предаде намерението на съветския ръководител за изграждане на "железен обръч около Берлин". Аргументите му - много инженери били напуснали ГДР и срещу това трябвало да бъде сторено нещо.

 

източногерманския премиер Ото Гротеохл

Снимка: Gettyimages

 

Тогава Студената война била в разгара си и двамата другари не се съмнявали, че изходът от нея ще се реши в Германия. Но сметките им за бърз икономически възход на ГДР, която трябвало да изпревари Западна Германия до 61-62 година, просто не излезли. Улбрихт хвърлил вината за това върху Полша и България, които не изпълнявали задълженията си да доставят въглища и стомана. На този фон Хрушчов посъветвал Улбрихт да изготви комюнике, в което да обяви, че се забранява преминаването в Западен Берлин, че ще бъдат изградени охранителни и контролни постове, и че преминаването на границата ще става само със специални разрешения." Според Хрушчов гражданите на демократичната република щели да проявят разбиране, ако им бъде внушено, че стената е тяхната защита срещу западните шпиони...

Последната жертва

Около 5000 души са успели да я преодолеят стената, символ на "Желязната завеса". Най-известните случаи са масовото бягство по тунел, дълъг 149 метра, полет с делтаплан, промушване между прозорците на 2 съседни апартамента.

При опитите за бягство зад стената са загинали над 136 човека, като точният брой на жертвите и до днес остава неизвестен. Последната  жертва е Крис Гефрой. Той умира половин година преди разрушаването на стената. По това време все още важи заповедта за разстрел на източногермански граждани, които правят опит за бягство.

 

Снимка: Gettyimages

 

Фатална заблуда е причината за опита за бягство на Крис Гефрой през февруари 1989-та година. Негов познат войник му казва, че заповедта за разстрел е отменена. 20-годишният келнер се чувства дискомфортно в ГДР. И пред заплахата да влезе в казармата, решава да премине със свой приятел отвъд стената.  Вечерта на 5 февруари 1989-та двамата се скриват в малка градинка, точно на границата. Опитват се да прескочат стената със стълба, при което гръмва алармата. По-късно свидетели от запад разказват, че са чули най-малко десет изстрела и са видили как един мъж е бил отнесен.

 

Гранични полицаи носят трупа на Петер Фехтер, застрелян на 17 август 1962 г. при Берлинската стена

Снимка: АР/архив

 

Крис Гефрой умира само след няколко минути, приятелят му оживява с тежки наранявания и е закаран в затвора.

 

Крис Гефрой - последната убит при преминаване на Берлинската стена

Снимка: Wikipedia

 

"Историята на социалистическата система завърши"

През септември 1989 г. комунистическият лидер на ГДР Ерих Хонекер изненадващо подава оставка. На 9 ноември същата година министър-председателят на Германската демократична република и член на ЦК на Германската единна социалистическа партия Гюнтер Шабовски съобщава новината, която се чака с години, а именно - ограниченията за излизане от ГДР падат.

Той свиква пресконференция, на която присъстват десетки чуждестранни медии. Никой обаче не очаква да чуе следното - "Ние решихме днес да вземем решение, което позволява на всеки гражданин на ГДР да излезе през граничните пунктове на страната". Настава смут в залата и никой не знае как да реагира. Към Шабовски започват да валят въпрос след въпрос.

"Откога влиза в сила?", гласи един от тях. Шабовски малко смутен отвръща: Доколкото ми е известно... веднага, незабавно! На брифинга цари объркване и никой не знае дали това, което е чул, е истина. Министър-председателят на ГДР бърза да уточни за репортерите: "Не става дума за туризъм. Това е разрешение за свободно напускане на ГДР".

Това става повод множество хора да се съберат пред Берлинската стена, да започнат да я разрушават с ръцете си и да създадат по този начин някои от най-силните образи от съвременната история на човечеството.

 

 

Снимка: Gettyimages

 

Няколко часа по-късно сътрудникът на Михаил Горбачов Анатолий Чернаев пише в дневника си: "Берлинската стена падна. Една епоха в историята на социалистическата система завърши. След полската и унгарската работническа партия, падна и Хонекер, днес обявиха и за оттеглянето на Живков. Сега ни остават само "близките ни приятели"- Кастро, Чаушеску и Ким Ир Сен. Хора, които ни мразят".

Берлинската стена обаче не е разрушена напълно. Запазени са няколко секции от Берлинската стена в района на Потсдамер Плац, недалече от река Шпрее и на Бернауер Щрасе. По този начин се цели да се запази историята, колкото и жестока да е била.

 

Туристите стоят на бившата част на Берлинската стена, наречена Галерия Ийстбъд

Снимка: Gettyimages

 

През 1990 г. германската рок група "Скорпиънс" изпълнява песента "Вятърът на промяната" (Wind of Change, 1990 г.), която става символ на политическите промени в Централна и Източна Европа в края на 80-те години на миналия век и падането на Берлинската стена