Оръдията в Европа замлъкват преди 76 години. Втората световна война в Европа приключва, пише epicenter.bg. 
 
По традиция на 9 май в Москва се провеждат грандиозни военни паради. А Европейският съюз чества Денят на Европа. Заради коронавируса всичко ще бъде малко по-различно.

Промените в света, предизвикани от новата зараза често са сравнявани с трета световна война. Което още веднъж подчертава значението и ролята за нашия свят, която има Втората световна война.

Над 60 милиона души според едни оценки, а според други – дори 71 милиона - войници и цивилни, губят живота си в най-кървавия военен конфликт в историята.

76 години глобалният конфликт продължава да предизвиква историци и писатели. И, разбира се, политици. Днешният свят с неговите противоречия слага отпечатък върху коментарите за тези отдавнашни събития.
Семената на днешните спорове са посети още тогава в руините на следвоенна Европа.

Европейският съюз и САЩ отбелязват Деня на победата над хитлеристка Германия на 8 май. За страните от бившия Съветски съюз Денят на победата е 9 май.
Защо?

Германски войски капитулират пред западните съюзници на 7 май в 02:41 ч във френския град Реймс, но споразумението влиза в сила на 8 май в 23:01 ч по средноевропейско време. По настояване на СССР, чиято роля за пречупване на гръбнака на нацистка Германия никой не поставя под съмнение – особено тогава, документът се преподписва в 22:43 ч по централноевропейско време на 8 май, което се пада 00:43 ч по московско време - вече 9 май.

Германската капитулация е подписана в Берлин, в сградата на военноинженерното училище в предградието Карлсхорст. От страна на Германия подпис слага фелдмаршал Кайтел. От страна на съюзниците имената си слагат съветският маршал Жуков, британският маршал от авиацията Тедър, американският генерал Спаац и френският генерал Латр дьо Тасини.

Така се слага край на военните действия в Европа. До края на войната обаче има още време – тя приключва на 2 септември 1945 г., след като са изминали пет години от началото й - на 1 септември 1939 г. с нападението над Полша.

Жертвите

Оценките за общия брой жертви на Втората световна война варират в широки граници. Според повечето оценки броят на загиналите е около 60 милиона души, включително към 20 милиона военни и 40 милиона цивилни. Има изследователи обаче, които смятат, че жертвите са много повече - 71 милиона.
Само Съветският съюз губи през войната над 27 милиона души, включително 8,7 милиона военни и 19 милиона цивилни, а четвърт от цялото население на страната са ранени или убити.
Военните загуби на Германия са 5,3 милиона души, главно на Източния фронт и при крайната съпротива в самата Германия.

Но най-многобройни, според различни оценки, са жертвите, които дава Китай – според някои оценки дори над 35 милиона!
По време на войната в Китай японците използват различни видове химически и биологични оръжия. Както японците, така и германците, извършват опити с такива оръжия върху цивилни, а понякога и върху военнопленници.
В самия край на войната Съединените щати за пръв път в историята използват атомно оръжие.

Сраженията

Началото

„Ние вече не настояваме за нищо, ние искаме война“, заявява външният министър на Германия Йоахим фон Рибентроп идват през август 1939 г. - дни преди на 1 септември 1,5 млн. нацистки войници да нахлуят в Полша.

В нощта срещу 1 септември военнослужещи от елитни СС дивизии, преоблечени в полски униформи, симулират полско нахлуване, разрушавайки съоръжения от германска страна. Хитлеристката пропаганда използва случая, за да обяви „непростим акт на агресия“ от страна на Варшава.

Над 1,5 млн. германски войници атакуват с танкове, самолети и артилерия през граничната бразда в 4,45 часа на 1 септември и за първи път прилагат на практика блицкриг - мълниеносната война. Само след седмица дивизиите на Хитлер напредват с над 250 км на полска територия, достигайки Варшава. Полската армия успява да мобилизира над 1 млн. военнослужещи, които отстъпват във всяко отношение на германците. Вместо да заемат стабилни отбранителни позиции, полските войски са пратени в контранастъпление дори с конница срещу танкове, в резултат на което са масово избивани или пленявани от германците.

Западните съюзници на Полша дават 72-часов ултиматум на Берлин да прекрати бойните действия, на което Хитлер остава безмълвен. И на 3 септември Великобритания и Франция обявяват война на нацистка Германия. Тактиката на поляците е да издържат максимално на германската агресия до идването на подкрепа от западните съюзници, които обаче се задоволяват само със символични действия.

На 17 септември Съветската армия открива втори източен фронт срещу Полша и на следващия ден правителството и военното командване бягат от Варшава в посока Лондон. Гарнизонът на Варшавската крепост издържа на германската обсада до 28 септември, преди да капитулира пред нацистите.
В същия ден територията на Полша е официално разделена на окупационни зони между Германия и СССР.

Линията „Мажино“

На 10 май 1940 г. Вермахтът нахлува в Белгия и Холандия и оттам се насочва към Франция. Въпреки че Париж и Берлин са формално във война от септември 1939 г., френското военно командване се оказва неподготвено за офанзивата. След като изтласкват британския експедиционен корпус отвъд Ламанша при Дюнкерк в края на май, на 10 юни германските танкове просто заобикалят гордостта на френската отбранителна стратегия - линията „Мажино“, която се оказва безполезна. Париж пада на 14 юни, а капитулацията на Франция е подписана на 22 юни.

Операция „Барбароса“

На 22 юни 1941 г. Хитлер напълно изненадва Сталин. В ход влиза операция „Барбароса“ - най-голямата военна операция в човешката история по численост на войските и дадените жертви. Близо 4 млн. германски войници нахлуват през съветската граница върху фронт с дължина 2900 км - най-дългият в историята. Само в първите месеци Вермахтът пленява около 3 милиона съветски бойци.

Операция „Барбароса“ открива Източния фронт, на който са разположени повече войски от който и да е военен театър в световната история.

Пърл Харбър

В края на 1941 г. войната придобива световни измерения - на 7 декември Япония неочаквано напада американската военноморска база в Пърл Харбър, Хавай. Две трети от Тихоокеанския флот на САЩ е изваден от строя. Целта е да се лиши Вашингтон от възможност за реакция срещу японските претенции върху отвъдморските територии на Великобритания, Холандия и Франция.
На 8 декември САЩ обявяват война на Япония, после и на Германия и Италия.

Сталинград

Преломът във войната започва на Източния фронт, където съветските войски успяват в края на 1941 г. да спрат настъплението на вермахта край Моск­ва. Контраофанзивата на маршал Жуков достига обсадения Сталинград през август 1942 г. Така започва една от най-смъртоносните битки в конфликта. Тя трае до февруари 1943 г. В резултат Шеста германска армия е разгромена, а частите на Вермахта се изтеглят към Курск.

Битката при Курската дъга

Между 5 и 16 юли край Курск е най-големият танков сблъсък във войната, а военната инициатива окончателно минава в ръцете на Червената армия. Голямо пропагандно значение има фактът, че сражението е през лятото, тъй като до този момент хитлеристите са оправдавали поражението си при Москва и Сталинград с тежката зима. Загубили са от Генерал Зима.

Червеното знаме над Райх­стага

На 12 януари войските на СССР започват офанзивата „Висла-Одер“, като напредват с по 40 км на ден на германска територия. На 20 април Червената армия започва обсадата на Берлин и на 2 май червеното знаме е забито над Райхстага.

Втората световна война завинаги променя Европа, формирайки трайното убеждение, че на нейна територия никога повече не бива да се водят военни действия.

От Деня на победата се ражда Деня на Европа.

На 9 май 1950 г. в Париж френският външен министър Робер Шуман споделя една идея - на Стария континент да се създаде форма на политическо сътрудничество, която да направи войната между европейските народи немислима. Предложението на Шуман се счита за началото на това, което днес наричаме Европейски съюз.

През 1985 г. Европейските общности, които по-късно се превръщат в Европейски съюз, възприемат европейските символи на Съвета на Европа, като знамето на Европа и Деня на Европа. Лидерите на Общността решават на 9 май да се отбелязва Денят на Европа в памет на Декларацията на Шуман.