От 2005 година насам на този ден няколко страни честват уникалната сила на любима на всички напитка!

На днешния ден от 2005 година насам страните производителки на чай отбелязват Международния ден на чая. Идеята за този неофициален празник на предпочитаната в много държави напитка за първи път се обсъжда на Международния социален форум, който се провежда през 2004 година в Мумбай, Индия, пише obekti.bg.

Година след това въпросът отново се повдига от Центъра за Образование и Общуване на ежегодната среща на форума в Порту Алегри, Бразилия. Тогава се взема решение датата 15 декември да бъде обявена за Международен ден на чая.

Целта на този ден е да се привлече вниманието на обществото към проблемите, свързани с производството му и неговата търговия. Основният страх на производителите на чай е все по-агресивната политика на големите корпорации, които изкупуват суровината на много ниска цена. Освен икономическа, инициативата има и своята социална цел - популяризирането на чая като напитка.

Изборът на датата също не е случаен. На 15 декември е приета „Световната декларация за правата на работниците в чаената индустрия", а на 16 декември 1773 година в Бостън американските колонисти изхвърлят в морето голямо количество с пресован английски чай, с което слагат началото на борбата за независимост в САЩ.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

1256 г. – Монголският хан Хулагу превзема и разрушава крепостта Аламут на асасините.

1575 г. – Полската шляхта избира за крал Стефан Батори.

1895 г. – Основан е германският спортен клуб Айнтрахт Брауншвайг.

1899 г. – В италианската преса е оповестено основаването на футболния клуб Милан

1917 г. – В Кишинев е провъзгласена Молдовската народна република.

1918 г. – Във Вилнюс (Литва) е установена съветска власт.

1925 г. – Гърция се съгласява да плати на България наложеното ѝ от Обществото на народите обезщетение за Петричкия инцидент.

1961 г. – В Йерусалим (Израел) е осъден на смърт бившия нацистки офицер Адолф Айхман, след като е намерен за виновен по 15 криминални дела, между които престъпления срещу човечеството и военни престъпления.

1966 г. – Астрономът Удуин Долфус открива Янус – естествен спътник на Сатурн.

1970 г. – Съветският космически апарат Венера 7 каца на Венера, с което извършва първото успешно кацане на друга планета.

1976 г. – Държавата Самоа е приета за член на ООН.

1990 г. – Киргизия обявява национална независимост от СССР.

1994 г. – Палау е приета за член на ООН.

1999 г. – В Япония е отлято най-голямото златно кюлче в света (40,5/19,5/16,0 см = 200 kg).

Родени

37 г. – Нерон, римски император († 68 г.)

130 г. – Луций Вер, римски съимператор с Марк Аврелий († 169 г.)

1657 г. – Мишел-Ришар Делаланд, френски композитор († 1726 г.)

1732 г. – Карл Лангханс, германски архитект († 1808 г.)

1751 г. – Франц Шюц, немски художник († 1781 г.)

1802 г. – Янош Бояй, унгарски математик († 1860 г.)

1832 г. – Густав Айфел, френски инженер и архитект († 1923 г.)

1852 г. – Антоан Анри Бекерел, френски физик, Нобелов лауреат през 1903 г. († 1908 г.)

1859 г. – Людвик Заменхоф, полски лекар († 1917 г.)

1870 г. – Йозеф Хофман, австрийски архитект († 1956 г.)

1870 г. – Рафаел Камхи, български революционер († 1970 г.)

1872 г. – Тодор Саев, български военен и революционер († 1903 г.)

1882 г. – Димитър Маджаров, български революционер († 1949 г.)

1888 г. – Максуел Андерсън, американски писател († 1959 г.)

1896 г. – Христо Вакарелски, български фолклорист († 1979 г.)

1907 г. – Оскар Нимайер, бразилски архитект († 2012 г.)

1908 г. – Уилям Фентън, американски етнолог († 2002 г.)

1915 г. – Панайот Розов, български футболист

1916 г. – Морис Уилкинс, британски лекар, Нобелов лауреат през 1952 г. († 2004 г.)

1918 г. – Север Гансовски, руски писател († 1990 г.)

1928 г. – Фриденсрайх Хундертвасер, австрийски архитект и художник († 2000 г.)

1933 г. – Иван Панев, български политик († 1990 г.)

1934 г. – Абдула Юсуф Ахмед, сомалийски политик († 2012 г.)

1934 г. – Райна Кабаиванска, българска оперна певица

1949 г. – Дон Джонсън, американски актьор

1958 г. – Никола Спасов, български футболист и треньор по футбол

1963 г. – Михаил Хардау, румънски политик

1965 г. – Димитър Абаджиев, български политик

1970 г. – Майкъл Шенкс, канадски актьор

1978 г. – Марк Янсен, холандски китарист

1979 г. – Адам Броуди, американски актьор

1981 г. – Нажуа Белизел, френска поп-рок/електро певица

1981 г. – Петър Кюмурджиев, български футболист

1981 г. – Роман Павлюченко, руски футболист

1981 г. – Денислав Сотиров, български футболист

Починали

1025 г. – Василий II, император на Византия (* 938 г.)

1230 г. – Отокар I, Крал на Бохемия (* 1155 г.)

1675 г. – Йоханес Вермеер, холандски художник (* 1632 г.)

1890 г. – Седящия бик, индиански вожд (* ок. 1831)

1892 г. – Александър фон Хесен-Дармщат, германски принц (* 1823 г.)

1892 г. – Никола Михайловски, български общественик (* 1818 г.)

1909 г. – Франциско Тарега, испански китарист (* 1852 г.)

1935 г. – Васил Златарски, български историк (* 1866 г.)

1936 г. – Жак Грюбер, френски художник (* 1870 г.)

1938 г. – Валерий Чкалов, съветски летец (* 1904 г.)

1944 г. – Глен Милър, американски композитор (* 1904 г.)

1958 г. – Волфганг Паули, австрийски физик, Нобелов лауреат през 1945 г. (* 1900 г.)

1962 г. – Чарлз Лотън, английски артист († 1899 г.)

1966 г. – Уолт Дисни, американски продуцент (* 1901 г.)

1971 г. – Жо Сифер, швейцарски пилот от Формула 1 (* 1936 г.)

1973 г. – Иван Батаклиев, български географ (* 1891 г.)

1989 г. – Али Шен, турски киноартист (* 1918 г.)

1991 г. – Василий Зайцев, съветски снайперист (* 1915 г.)

2006 г. – Антоний Генов, български актьор (* 1950 г.)

2011 г. – Йордан Парушев, български художник (* 1958 г.)

2011 г. – Пламен Ставрев, български певец, музикант и бард (* 1953 г.)

2011 г. – Красимир Кюркчийски, български композитор и диригент (* 1936 г.)

2011 г. – Кристофър Хитчънс, британско-американски автор, литературен критик и политически журналист (* 1949 г.)