На 18 май отбелязваме Международния ден на музеите – преди 43 години за първи път тематичният празник е отбелязан тържествено след решение на Международният съвет. Повод за размисъл е самата дума „музей“, която произлиза от гръцкото „музейон“ или място, посветено на музите, покровителките на изкуствата в гръцката митология.

И вместо да завиждаме на южните съседи за пълните с артефакти музейни зали и обектите с древно минало, можем с гордост да съобщим, че още в самото начало на XX век – 1905 г. и пак на тази дата – 18 май княз, Фердинанд открива първата музейна сбирка с експозиция в Народен музей , който по-късно е преименуван на Археологически музей. 

Първоначално в сградата е имало три сбирки, а днес емблематичната сграда в София съхранява една от най-богатите археологически колекции на Балканския полуостров. Обектът е и третата най-стара запазена до корниз вековна сграда на София след ротондата „Свети Георги“ и катедралата „Света София“, ако не броим малките средновековни църкви около града.

Точно половин век ни дели и от предпоследната голяма законова промяна в страната не, която историята помни като Живковска конституция.

На 18 май 1971 г. по време на тържествено заседание на Петото народно събрание е приета Конституция на Народна република България. Това става след референдум, проведен два дни порано, на който избирателите са запитани дали одобряват новата конституция.

С промяната се отменя действащата до момента Димитровска конституция (от 1947 г.). Според новата конституция „Народна република България e социалистическа държава на трудещите се от града и селото, начело с Работническата класа“ и „Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия“. Основният закон определя и формите на обществената собственост, които постепенно прерастват „в единна общонародна собственост“, а икономиката на страната се развива като „част от световната социалистическа икономическа система“. 

След приемането на новата конституция Тодор Живков става председател на новосъздадения Държавен съвет на Народна република България, с което придобива огромни правомощия. Живковската конституция е заменена от Конституция на Република България, приета през юли 1991 г.