Кристина Белчева е от онези жени, за които казваме, че времето не ги докосва. Усмихната и лъчезарна, запазила звънливия глас от младежките години, добронамерена и отзивчива. Съпруга е на обичания бард и поет Михаил Белчев.
Повод за срещата ни е щастливо събитие в семейство Белчеви - синът, Константин, мина под венчило с дългогодишната си приятелка.
- Честита радост у дома! Доволна ли сте от снахата?
- Благодаря! Снахата, Кристина, всъщност носи моето име. С Константин имаха дълга връзка, почти 11 години. Знаят се от деца. Кристина е дъщеря на писателя Валентин Пламенов, който много рано си отиде. Бяхме в една компания. А децата си играеха. Така че Кристина си е наше момиче. В един момент се намериха с моя син, харесаха се, събраха се. Сватбата беше логично продължение и узаконяване на връзката им. Много са сладки.
-С какво се занимават младите?
- Кристина завърши право, но в момента е дентален асистент. Няма интерес към юридическите науки. Практикува при добър лекар имплантолог, доктор Божидар Димитров. Работата й харесва. Дядо й е един от основателите на Стоматологичния факултет. Така че има и генетична зависимост, и някаква предопределеност в нейния избор. Работата й е уморителна, но важното е, че й харесва.
Косьо и пее, и свири, има много хубави авторски песни. Подготви голям проект със стари песни на татко си в нови аранжименти. Синът ни е голям естет, перфекционист във всичко. Дразни се от онова, което масово залива ефира. Занимава се с продуциране. Той е продуцентът на нашите големи концерти в НДК. Има си и други занимания, свързани с неговите интереси. И той е правист по образование. Завърши специалността “Защита и управление на националната сигурност” в Юридическия факултет.
-А сватбата как мина?
- Много хубав празник се получи. Кумове на младите са наши приятели, доста по-млади от нас. Обичат много Косьо от дете. Кумът Васко казваше често: “Женете се, пък аз ще ви кумувам”. Той пръв ги ориса. Ожени ги кметът Васил Терзиев в общината. Всички сме дълбоко свързани със столицата, Мишо е почетен гражданин на София. Направихме и църковна сватба в “Света София”.
-Как се чувства като свекър Михаил Белчев?
- Няма особена разлика в поведението му, защото децата са покрай нас от години. И двамата отдавна сме приели Криси като наше момиче.
Сватбата се превърна в красив празник, елегантен, сърдечен
Гостите дойдоха с много любов да поздравят и младите, и нас. Онези, които не се познаваха помежду си, се сприятелиха. Атмосферата бе изпълнена с обич.
-Кристина, вие сте актриса с интересна биография.
- Не е без значение, че съм ученичка на професор Филип Филипов. Обичам си професията и ролите, които са зад гърба ми. Направихме преди 4 години с Ники Априлов една уникална пиеса - “Пеперуди, пеперуди” на Алдо Николай. Моята роля някога я е играла голямата Таня Масалитинова. Ники Априлов специално пожела да направи с мен тази постановка. Уникална роля! Една актриса може цял живот да играе, но да не попадне на такава! В екипа сме с Ивайло Захариев и Елена Атанасова.
Елена е много заета, аз също съм на работа. Но ще възстановим постановката и пак ще я играем. Скъпи спомени имам и от театъра в Ловеч, и от Младежкия. Най-хубавите ми роли са Велта в “Пълнолуние безкрай”, характерен образ, който много се харесваше на публиката в Ловеч. Посрещаха ме с аплауз. Героинята ми бе математичка, в чийто образ внасях комедийни елементи. Много обичах ролята си в “Сватба” на Брехт, тя беше моят дебют на професионалната сцена. Още като студентка във ВИТИЗ изиграх Бубнова в “Унижените и оскърбените” на Достоевски. Всяка роля остава диря в душата на артиста.
- Вие сте не само актриса, но и певица. С Михаил Белчев имате дуети. По каква линия ви идва талантът?
- Баба ми, Кръстина, чието име нося, е била самодейна актриса в Ловешкия театър. Тя възпита в мен любовта към сценичното изкуство, от дете ме водеше на спектакли. Целият ловешки род по линия на татко ми са музикални хора и пеят добре. И баща ми беше гласовит.
- Като млада поддържахте имидж а ла Мерилин Монро?
- Може би в един период имаше някаква прилика между нас двете. Дори бяха публикували под формата на загадка в едно списание мои снимки и фотографии на Мерилин. Читателите трябваше да отсъдят коя е истинската Мерилин. Никога не съм се изживявала обаче като Мерилин Монро. Димитър Христов написа спектакъл за мен, в който трябваше да изиграя Мерилин Монро, но аз не го направих. Убедена съм, че едва ли някоя актриса би могла да се превъплъти в тази легенда на театралната сцена. На някои образи просто не трябва да се посяга.
- Мечтаете ли за нова роля?
- Излезе биографичната книга на Мишо, там някои неща и аз съм ги писала. Има един раздел с мои спомени. Много ми се иска да направим спектакъл по книгата, защото има интересни моменти, свързани с много песни. Надявам се, че ще има интерес от страна на публиката.
- Как се отнасят синът и снахата към вас двамата с Мишо?
- С голямо уважение. Косьо е нашият барометър на всичко, което правим и предстои да правим. Много ни помага, благодарни сме му. Към баща си изпитва респект и се прекланя пред таланта му. Това много ме вълнува.
- Успяхте ли с Мишо да съхраните старите приятелства?
- Да, категорично. Той държи много на тях.

Кристина и Михаил Белчеви със сина и снахата на сватбата
- Пише ли нови стихове или текстове за песни?
- Не толкова, както преди. Предложиха му една музика за млад изпълнител, която му хареса - на Светослав Лобошки. Това го ангажира и ще напише текст. Би трябвало да го прави по-често, защото виждате какви безумни песни звучат в ефира. Плачевен упадък! Мишо ще подходи много отговорно към задачата, момчето очаква неговия текст.
- Добра домакиня ли сте, готвите ли у дома?
- Готвя, експериментирам в кухнята. Това ме разтоварна. Мишо не е капризен. Синът и снахата - също. Криси харесва всичко, което съм сготвила, и го казва съвсем искрено.
- На какво се дължи дългогодишният ви щастлив брак?
- Заедно сме от 1983-та, вече 42 години! Ние просто се намерихме.
Когато се намерят двама души, нещата се получават
Да си откриеш половинката в живота е най-важното нещо. Лили Иванова го казва в една нейна песен: “Ще ми се всички да са щастливи, себе си слагам на края”. Това е и моето верую. Щастлива съм, когато те са щастливи вкъщи. Правя максималното за тях. Мои приятелки дори ме обвиняват, че нямам време за себе си, но не мога да се променя. Ако обичаш партньора повече от себе си, няма начин връзката да не е стабилна.
- Готови ли сте за момента, когато младите ще кажат: Мамо, татко, ще ставате баба и дядо?
- О, да. Готови сме и мисля, че този момент наближава. Чакаме го. Децата казаха, че детето ще носи името на Мишо.
- Не ревнувате ли?
- Не, трета Кристина в семейството ще стане много! За мен най-важното е Мишо да е щастлив. И в неговото, и в моето семейство е традиция децата да носят семейните имена.
- Никога не сте крили роднинството с Милко Балев?
- Не го крия и сега. С художника Калин Балев, неговият син, си общуваме, изложбите му са много хубави, намери си нишата в изобразителното изкуство. Мисля, че е уважаван творец не само у нас, но и в чужбина. Преживя всичките катаклизми на времето, на промените. Преживя и факта, че семейството му пострада. Мога да кажа, че Милко Балев бе принципен човек. Ненапразно не беше обвинен в злоупотреби. Дори не помагаше на роднини, за да не го обвинят в ходатайство. Помагал е само за здраве, което му прави чест.
- Какво очаквате от бъдещето?
- Устроена съм да не мисля много напред, за добро или за лошо. Понякога даже се ядосвам на себе си, че не правя далечни планове. Да сме живи и здрави да се порадваме на внуче! Моят татко казваше: “Няма да дочакам внуче!”. Аз родих късно. Но той не само дочака, а и му се порадва. Синът ми бе на 11 години, когато татко си отиде. Беше на 87. Всичко е Божа работа. А в професионален план, каквото решим, ще го направим. Шекспир е казал: “Каквото има да става, то ще стане”.
- Удовлетворява ли ви работата в дирекция “Култура”?
- Да. Организираме хубави прояви. Колективът ни е добър. Правим полезни неща в сферата на културния живот на София. Бяха създадени много програми за финансиране на проекти.
Щрихи към биографията♦ Кристина Белчева е възпитаничка на ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”, където се дипломира в класа на легендарния професор Филип Филипов. По разпределение играе в Ловеч, после - в Младежкия театър в столицата. Седем години води предаването “Най-хубавото нещо” по телевизия “7 дни”. Работи като водещ на “Часът на думите” в БНР, преподава актьорско майсторство в Националната музикална академия “Панчо Владигеров”. В момента е главен експерт в дирекция “Култура” на Столичната община. |
Ели КИРЧЕВА