Александър Александров - Алекс: И най-великият певец без публика е глас в пустиня

Александър Александров - Алекс е младежът, влюбен в българския фолклор от детските си години. Срещаме се с него в различни краища на България, познават го и българите зад граница. Алекс може да се похвали с лично приятелство с много изявени изпълнители на народна музика. Гостувал е в дома на легендата Любка Рондова, която дори му изпържила картофи. С него се знаем от години, затова си говорим на “ти” в интервю за читателите на в. “Над 55”.

- Алекс, ти си голям късметлия. Защото си от хората, които са сбъднали мечтата си -  работят това, което им харесва най-много и ги прави истински щастливи. Кои бяха първите ти учители в музиката?

- С пеене се занимавам от ранните си детски години. След конкурс попаднах в подготвителната група на детския радиохор. Там обучението продължаваше повече от година. Много сериозна школа под ръководството на легендарния диригент Христо Недялков. Не продължих в концертния състав, защото знаех много добре, че искам да бъда солов изпълнител. Започнах да пея самостоятелно и да се явявам на различни фестивали и конкурси. 

Провървя ми 

Запознах се с Петя Буюклиева, която живееше близо до нас. Тя ме насочи към известния вокален педагог Стефан Анастасов, вечна му памет. Виенски възпитаник, роднина на легендарната оперна прима Александрина Милчева. И партньор на сцената на легендарната Мими Балканска! Той ми даде много. Впоследствие завърших  и вокално майсторство в Нов български университет в класа на Петър Димитров. Магистратурата ми е в класа на доцент Ангел Заберски. 

- Сериозно образование! Но ти дебютираш като изпълнител на поп музика!

- Да, така е. В детските и тийнейджърските години изобщо не се интересувах от фолклор. Интересът ми се породи доста по-късно. Големият наш композитор Развигор Попов ми написа прекрасни песни на фолклорна основа, които присъстват в репертоара ми до ден днешен. Щастлив съм, че успях да ги представя по време на моите гастроли в Тайван, Индия, Китай, Тайланд, Канада, Италия и в много други държави по света. Записах и кавъри на популярни народни песни, но пречупени през призмата на модерния звук. Поканиха ме да участвам в сборни фолклорни концерти и така се запознах с най-популярните народни певци. В последните години се ориентирах почти изцяло към нови авторски песни на фолклорна основа. По време на пандемията за първи път сам си написах една песен по стихове на младия поет Ихтиандър Борисов, а Светослав Лобошки направи аранжимента. Песента се казва “Най-доброто предстои” и е сред хитовете в програмата на “Фолклор тв”.  

- Нашият фолклор е богат и много мелодичен. С това ли си обясняваш нарастващия интерес към него в наши дни?

- За щастие, имам възможност да наблюдавам този процес от непосредствена близост. Освен певец, през последните 18 години съм и водещ на редица фолклорни фестивали от регионален, национален и международен мащаб. Съчетавам и двете дейности - от една страна, съм водещ на фестивала, освен това изнасям и концертен рецитал с песните от моя репертоар. Наблюдавам участниците от първото до последното изпълнение. 

Често се случва най-малкият участник да е на 3 години, а най-възрастният - над 90

Прекрасно е, че има такава приемственост във фолклора! Тя се наблюдава в почти всички населени места. На един такъв фестивал на сцената се появи група, обединила четири поколения. Най-малките и най-възрастните пяха и танцуваха рамо до рамо на сцената, а публиката бурно ги аплодираше. Какво по-хубаво от това?

- Често си канен за хоротеки из страната. Нека разкажем на читателите на “Над 55” що е то хоротека и какво се случва на тези концерти?

- В момента работя основно с две концертни програми - едната е предназначена за по-зряла публика и включва любимите шлагери от миналото, а другата е хоротека с популярни хороводни песни от цяла България. На хоротеките се събират предимно любители на българските народни танци, затова и програмата е най-подходяща за подобни фестивали. През последните години осъществявам тази програма с голям успех в цялата страна по повод общински празници, събори, фолклорни фестивали и форуми на клубовете за български народни танци. Явно, че във времена, когато ефирът е залят с англоезична музика, имаме огромна нужда да се обърнем към корените си и да направим всичко възможно прекрасните ни фолклорни песни и танци да не потънат в забвение

Голяма роля за нарастващия интерес към фолклора и за появата на тези хоротеки имат и клубовете за народни танци в цялата страна, които обединяват хора от различни възрасти и професии. 

- Носител си на множество награди, коя от тях има повече стойност - статуетката или аплодисментите?

- Наградите са голямо признание за всеки творец. Сигурно ще се учудиш, но у дома нямам “стена на славата” - всички грамоти и награди са прибрани. Това са отличия само за конкретния момент. Ако на следващия ден изляза на сцената и не мога да си изпея песните - тези награди няма да ми помогнат. Аплодисментите на публиката са друго нещо - най-голямата и ценна награда за всеки изпълнител. И най-великият певец без публика е глас в пустиня. 

С Мими Иванова и Развигор Попов по време на съвместно участие

- Новата ти песен - “Днес празнуваш ти”, е сред най-поръчваните в поздравителните концерти на “Фолклор тв”. Това сигурно те радва?

- Разбира се. Песента е дело на двама прекрасни автори от Ракитово - поетесата Христина Димова и композиторът Никола Янев - Чоли, а аранжиментът е на Светослав Лобошки. Това е универсална песен за всеки празник и с нея хората се поздравяват за имени и рождени дни, за годишнини и други тържествени поводи. А припевът гласи: 

“Честит да бъде 

празникът, честит! 

Ти още 100 години 

го празнувай! 

Живота си във празник 

превърни, 

самият той е 

земно светло чудо!” 

Всеки би искал да чуе такива пожелания на празника си! 

- Гастролирал си с голям успех и в чужбина. Имаш много срещи с публиката в Канада, Китай, Испания, Тайван, Дубай, Индия, Тайланд и къде ли още не. Жадни ли са сънародниците ни там за народната песен?

- Благодаря на съдбата, че ми даде възможност да пътувам по света, да се срещам с прекрасна публика и да опознавам различни традиции и култури. Навсякъде има голям интерес към българската фолклорна музика и танц. Разбира се, най-вълнуващите срещи са с нашите сънародници в чужбина. Гостувал съм на българските общности в различни държави и това е една много особена емоция. Трудно е да я опиша с думи. В две различни години имах възможност да изнеса концерт в новогодишната нощ пред българите в Торонто, извиха се кръшни хора. Хората пяха до зори! В Израел също имах много емоционален концерт пред сънародници, напуснали родината още като деца, но съхранили българския език сред общността си. Така ме трогнаха, че плаках. Вълнението ми бе огромно, когато стъпих на сцената на културния дом в село Кирнички, Измайловска област в Украйна. 

Това е родното село на моя дядо по бащина линия

Районът е населен предимно с бесарабски българи, а срещите с тях винаги са много емоционални. Концертът ми в Кирнички продължи повече от 3 часа, а в него се включи и местният танцов състав за български народни танци. Последва още един концерт за бесарабските българи в Одеса, който също премина емоционално. Имах удоволствието да участвам в един много вълнуващ концерт на територията на  българския павилион на най-голямото търговско изложение в света “Дубай - Експо”. В началото на миналата година пях в Малта в програма, посветена на българо-малтийското приятелство. Срещите със сънародници по света винаги са вълнуващи, но емоцията да излезеш пред чуждестранна публика и да я вдигнеш на крака е неописуема! А на мен това ми се е случвало доста пъти! 

- Какво ще пожелаеш на нашите читатели, които са в хубавата възраст над 55?

- Най-важното е да сме живи и здрави!  Нека имаме много празнични поводи за срещи по мегданите в цялата страна. Да се хванем на хорото и да си попеем прекрасните български песни! Да не губим вярата и оптимизма си! Най-доброто предстои! 

Мария НИКОЛОВА