Помните ли онези години, в които изразът “Честита баня!” не изненадваше никого? Няма да пояснявам защо беше така, че младите няма да повярват, а и ще ни се смеят. Но и ние си имахме филм, който гледахме всяка година и се заливахме от смях.
Не, не беше “Сам вкъщи”, а “Ирония на съдбата”. Няма как да сте забравили тази комедия, набори. Няма как да не сте се прехласвали по ангелската красота на главната героиня в изпълнение на полската актриса Барбара Брилска. В онези години тя е истинска звезда на полското кино, спокойно се снима в доста откровени сцени и се държи като капризна кралица. Зад гърба й я наричат зла и жестока, дори вторият й съпруг я смята за “зъл ангел”. Въпреки външния вид на крехка и нежна жена на екрана, Барбара притежава характер, смелост и чувство за хумор, които често изненадват околните.
Барбара Брилска е родена под звуците на война - на 5 юни 1941 г. в малкото полско село Скотники.
Съдбата още от самото начало си играе с нея на криеница - майката на актрисата подправя датата на раждане в документите, за да не плаща данък на германците, така че Барбара официално се ражда с една седмица по-млада. Тя израства в обикновено работническо семейство, където всяко парче хляб се изкарва с тежък труд. Малката Барбара е тихо дете, чието единствено убежище е рисуването.
На 15 години съдбата й поднася първия шанс - екипът на филма “Галошите на щастието” идва в нейния лицей и Барбара получава първата си роля. Тези три дни на снимачната площадка отключват в нея страстта към киното и театъра. Следват театрални кръжоци, обучение в Лодзката театрална школа и дипломиране във Варшавската висша школа за театър, кино и телевизия. Красотата й се превръща в пропуск в света на изкуството - свят, в който тя не възнамерява да бъде само статистка.
През 1966 г. идва първият голям пробив: ролята на жрица Каму в епичния “Фараон” оставя мъжете на изток без дъх. Филмът е смел и пълен с откровени сцени, но Барбара, със своята естествена грация, превръща тези моменти в акт на естетика - настоява партньорът й да носи чорапогащник под завивките, за да избегне прекомерен физически контакт.
Няма как да избегна споменаването на знаковите филми с нейно участие - те са стъпалата, по които Брилска се изкачва гордо към международната слава.
В някои страни от Източна Европа “Анатомия на любовта” е показван в съкратена версия - заради дръзките сцени, а хората се тълпят в киносалоните, за да видят голата Барбара. И тя съвсем не си поплюва. Както сама казва, “Първо - аз готвя отлично, а второ - съвсем не съм свенлива. Мога да употребя и доста по-силна дума. И предпочитам водка вместо шампанско”.
След години Брилска ще каже с горчивина: “Странно - съдбата на моята героиня Надя се подреждаше щастливо, а моята собствена в същото време вървеше към пропастта. Ето я истинската ирония на съдбата”.
Защото славата има висока цена. Личният живот на актрисата е сложен и пълен с човешки противоречия. За нея се говори, че сменя мъжете като носни кърпички
Барбара има няколко брака и дълги периоди на лични разочарования. Първият й съпруг е математикът Ян Боровец, който се влюбва в 17-годишната Барбара във влака. Но женихът е затрупан с работа и не може да задоволи нуждата на Барбара от забавления и емоции. Този брак бързо омръзва на актрисата и тя продължава по пътя си в търсене на следващия принц. Вторият й съпруг е актьорът Йежи Зелник - двойката изглежда ослепително красива, но Йежи се оказва непоправим женкар и съюзът им се разпада след година.
Барбара Брилска определя като голямата любов на живота си югославския актьор Слободан Дмитриевич. Заради него тя е готова да изостави всичко, но се сблъсква с желязната воля на неговата майка. Възрастната жена крие писмата на актрисата, внушава на сина си, че “вятърничавата полякиня” го е забравила, и накрая му намира “достойна” невеста. Актрисата изпада в дълбока депресия, от която я измъква третият й съпруг - гинекологът Людвиг Космал. Този брак продължава 18 години, през които актрисата ражда две деца. Но семейната идилия се оказва измамна.
Най-мрачната глава в романа на живота на голямата актриса носи името на дъщеря й - Баша. Историята на Баша е драматична още преди раждането й. Докато е бременна, Барбара преживява автомобилна катастрофа и по чудо запазва плода. В седмия месец получава силен кръвоизлив и се налага спешно лечение с вносни препарати. И все пак дъщеря й оцелява - макар и със закъснение, малкото й сърце започва да бие отново. Страхувайки се за нероденото си дете, Барбара се съветва с гледачка, която я предупреждава:
Не кръщавай дъщеря си със собственото си име. Една от вас двете ще умре
Но Космал, впечатлен от красотата на бебето, избира името на съпругата си - иска да има две Барбари.
Барбара и Людвиг преживяват моменти на любов и конфликти, опитват се да съхранят семейното огнище, но и на двамата им се налага да се научат на компромис и смелост. Барбара разказва за опити на съпруга си да отложи второто й раждане, за да живеят “за себе си”, и за начина, по който тя взема решение сама, отстоявайки правото си да роди още едно дете - сина Дуду.
Междувременно Баша следва стъпките на майка си, пробива в киното и модния свят, но животът й е трагично прекъснат при автомобилна катастрофа. Загубата разтърсва Барбара до основи: тя изпада в депресия, години наред пие и взема лекарства. В мемоарите си Брилска признава, че е мислела за самоубийство. Спасява я малкият й син - той не се отделя от майка си и буквално я изтегля от бездната. С времето тя успява да излезе от тежкото състояние, но мислите за смъртта я посещават и по-късно
Космал, макар и добър лекар, не се оказва идеален съпруг. Той има успех сред жените и им отвръща със същото. Лицемерно се оплаква на приятелите си, че мрази жена си, защото “всички жени, с които й изневерявам, ги сравнявам с нея - и тя винаги печели”.
В крайна сметка Брилска решава да се разведе. Тя изгонва съпруга си от дома, отказвайки повече да търпи унижения. “За един месец той печелеше толкова, колкото аз за един ден. Освен това пиеше - и до днес пие”, споделя в интервю Барбара.
Ако трябва да потърсим и „българска следа” в живота на звездата, това категорично е срещата и раздялата с любимеца ни Стефан Данаилов. Лесно им е сега на всички знайни и незнайни, пресекли пътя му красавици да откраднат своя миг слава, споделяйки публично бивалици-небивалици. Но Барбара Брилска е една от малкото, която споделя в мемоарите си своята истина за случилото се между двете големи филмови звезди. Чест му прави на Стефан Данаилов, че не крие, не замазва, не се прави на ощипан. Просто откровено пояснява, че за него това е било мимолетен флирт и че не е знаел за дълбоките чувства на екранната си партньорка. И тази недоразказана история показва Барбара в обичайна светлина - силна жена, способна да обича, да се увлича и да поема риска, без да губи уважение към избора на другите.
През годините Барбара преминава през тежки здравословни изпитания - тежка травма на гръбначния стълб и слухове за сериозни болести, които почти я изолират. Но тя продължава да живее с чувство за дълг към семейството и паметта на дъщеря си. През 2018 г., когато в рамките на една година губи 99-годишната си майка и бившия си съпруг Людвиг Космал, актрисата отново изпада в отчаяние и споделя пред журналисти, че повече не иска да живее. Но последната дума има съдбата...
Животът на Барбара Брилска е урок за устойчивост, любов и уязвимост. Той показва как човек може да бъде едновременно силен и крехък, как слава и признание могат да вървят ръка за ръка с болка и загуба и как вътрешната сила и обичта към семейството могат да помогнат да се преодолее почти всяко страдание.
С възрастта Барбара се оттегля от публичния живот, но продължава да носи в себе си историята на своя живот - живот на избори, любов, загуби и триумфи. Тя е живо доказателство, че човешката сила не се измерва с популярност или роли, а с умението да обичаш, да страдаш и да продължаваш напред.
Историята й е напомняне за това, че зад всяка усмивка и филм стои човешки живот, пълен с радости и трагедии, с избори и последствия, с любов и загуба.
Мариана ДОБРЕВА
